Цитирай Първоначално написано от анонимка
Ако намеря истинската,споделена любов,не бих се отказала лесно от нея.Бих се борила дълго и упорито.не знам какво си преживял,но ти казвам какво бих направила аз.
Ами тя е твърде затворена,не излиза много,но за сметка на това винаги трябва да се съобразявам с приятелите и познатите й и да си чакам реда да излезем.Виждаме се през няколко дни,при положение,че живеем в блок!!!Единствения "проблем" е че сме в различни смени и тя има вечерен час 9:30...Значи аз не й се сърдя,никога нищо не съм и казвал,но това с приятелите й,винаги ме е дразнило.Вече си мисля,че приятелите и са по-важни от мен за нея,всъщност те не са и приятели,а банда смотаняци и смотанячки,които се ебават с нея и я командват.Това ми го казаха много хора за нея,включително нейни съученици.И аз какво правя с такова момиче?ОБИЧАМ Я МНОГО,тя мен също,обаче не мисля,че това което прави тя е редно...Просто си мисля,че не е дорасла да бъде с мен.Та грешка ли е да се откажа от нея според вас?Или да и предложа да избере,имам ли право да го направя?След всички хубави мигове не искам да се карам с нея,не искам и да се взема сбогом с нея,но пък така нещата не могат да продължават...