Абе обичам си я,тя мен също,обаче като сме заедно толкова малко и рядко,защо да продължавам да се мъча за нея.Никой друг няма да я обича като мен,нито ще я търпи като мен.Аз в замяна какво получавам-лъжи,неизпълнени обещания и т.н.Просто може би не ни е писано да сме заедно,трябва да приключа нещата,защото твърде много я обичам и страдам за нея,а от това няма смисъл.А ако някой ден пак сме заедно,едва ли ще е същото както преди,защото се научих,че никога не трябва да даваш прекалена свобода на човека до теб и постоянно да правиш компромиси.Поне от мъжка страна е така.Просто започват да те смятат за балък и да си правят каквото искат и когато ти трябва твоето момиче си сам.
Другаде ще търся любовта,но как ми е трудно да се откажа от нея и непрекъснато съмнение дали не греша ме съсипва.Трудно ми е да не си обаждам,да не чата с нея,да не и говоря Сега се чудя как да се държа когато тя ме търси,ако ми предложи да излезем и т.н.