Кум Автора : брат... имам чувството, че живеем един и същ живот. Таман бях влезнал във форума за да пусна подобна тема, но след като попаднах на твоята се отказах.

И аз съм във същата ситуация. Трябва да си чакам реда сред нейните приятели, неините схващания изобщо за приятелство изобщо и тем подобни работи ни се разминават малко. Тя е на мнение, че винаги можеш да си намериш приятели, че старите приятели е нормално да си отидат, в смисъл не и пука чак толкова за тях. Имам чуството, че ме лъже дори понякога и че премълчава някой неща. Казъл съм и, че и вярвам на 100%, с надеждата да не ме лъже, но явно.... Защо наистина трябва да се измъчвам. Днес си мислех едно нещо, гадно е , но може би е най-добрия вариант, ако искам да се отделя от нея и този омагьосъм кръг. А именно - мислех да и кажа, че се е появила една стара любов и че съм влюбен и че няма смисъл от всичкия този театър между нас, че всичко свърши и просто да спра да разговарям с нея.... друго просто немога да измисля. Жалко е! Да Знам! Но искам да изпита поне малко от тъгата и мъката , която аз съм изпитал заради нея. А ако поиска да се върне... незнам тогава ще мислим. Но немисля да и кажа да веднага....

Въпреки това я обичам. Знам, че и тя има някакви чуства към мен. Страх я е да си го признае дори пред себе си, но е така....деиствията понякога говорят много повече от думите.
Незнам какво да правя... няма смисъл вече наистина...това не е любов