Преживявам същото в момента. Трудно е, да.. Но в крайна сметка те губят, защото се страхуват да преживят нещо толкова силно и истинско като любовта. Аз не съжалявам нито за всеки лъжлив момент от връзката си с него, нито за сълзите от загубата, на нещо, в което вярвах. Съжалявам, че бях лековерна и наивна, но съм си такава. Съжавам и него, защото може да обича само на думи, действията са празни, като сърцето му. И да...обичам го, обичам го може би и в момента. Надявам се да бъдем отново заедно. Ако я нямаше тази надежда бих страдала двойно повече. Защото съм наивна глупачка.... И все пак дълбоко в себе си се надявам да е казвал, че ме обича без да лъже. Незнам. И на двамата ни трябва време.

Съжалявам, че ти оспамих темата.