От близо седмица и нещо изпадам във всевъзможни истерии ( които отчасти са провокирани от приятеля ми). Това се отразява на връзката ни. Той започна все по-малко да ме предпочита за компания ( ебаси, викна негов приятел да спи в тях няколко дни поред, а аз само едната вечер ) Обижда ме, крещи ми ( и аз на него). Твърди, че аз едва ли не съм проблемът на живота му. Взе да ми писва.. прекалено тъпо е. Изморена съм от подобни глупости.

Отделно, че преди време му бях казала, че ако имам още едно такова изпълнение ( да съм истеричка, хейтърка и да не ми пука за нищо и никой), ще скъсаме. Днес сигурно ще се видим и .... де да знам.

Ходим от 2 години, всичко е на приливи и отливи... обичам го, но понякога си мисля, че той... не ме оценява. Като човек, като жена, дори като.. мислещо създание. Извинявайте, ама да ми крещи в лицето " Ти имаш ли мозък в главата си?" И че на моменти съм била тъпа като патка. Нек'ви ей такива, дразнещи.

Обичам го, ама ама... то не бяха обещания от моя страна, че ще се променя и т.н. Ми не става, явно съм си говедо и това е по-силно. Явно трябва да открия човек, който ще обича недостатъците ми. Жалко, че аз прощавам всичко и си затварям очите за неговите, приех го такъв какъвто е..
Дайте съвет. Моля ви.
( от мнооогооо отдавна не бях пускала тема..)

П.С.: отделно, че напоследък станах много близка с едно момче от Пловдив. Много е готин, кефи ме и като човек и като мъж. Виждайки контраста между едното държание и другото, съм още повече раздвоена.

Може би трябва да удържа на думата си и да скъсам с него, а?
* той все казва, че не си държа на думата..