Не си ли липсвате като е далеч? Това не помага ли? (Защото знам от опит, че като половинката ти не е до теб не можеш да мислиш за друго освен за него...)
На мен адски много ми липсва. Нон-стоп си мисля за него. Той не показва чак толкова, че му липсвам. Аз го глезя с всевъзможни нещица, особено когато е там, за да го радвам - давам му разни снимки ( наши примерно), правя му клипчета, пиша стихчета, абе все дребнички неща, с които да му напомням, че си мисля за него и го обичам. И знаеш ли, дори едно благодаря не казва вече .........

Това ме убива. Да се старая ( уж заради него) и все да не е доволен. Намръщен, да ме поучава все едно съм 5-годишна.. Старая се 3 дена и като му гледам 2 дена намръщената физиономия, ми се отщява каквото и да било. Просто се изнервям и му вдигам скандал ( примерно). От там той още повече започва да фучи и става мазало.. и все аз съм виновната. А не вижда себе си. Или може би се прави, че не вижда как се държи с мен.

Все казва, че не съм оценявала това, което ми дава. К'во ми дава .. плаща ми сметката. А аз дори не искам да го прави.. Прощава ми и после ми натяква 3 месеца колко съм била зле и ЕТО ТОЙ Е ПРОСТИЛ. Колко е великодушен..

Да, ще поговорим. Още после. Просто не знам. Би трябвало да удържа на думата си и да скъсаме. Би трябвало, защото иначе ще ме обвинява, че за пореден път ми е простил. Не че иначе няма да ме обвинява.. ( защото съм скъсала с него... )

С другото момче още нищо не е станало. Просто ми е приятен, въпреки че виждам как бавно малко по-малко той хлътва по мен. Постоянно ме пита дали вечер ще съм в нас, за да си пишем в скайп, СМСи, дори 20-минутни телефонни обаждания..и то просто ей така, за да ме чуе как съм. Отчасти ми е кофти, защото не искам така да му действам. Но аз нищо не съм направила, просто себе си съм. А той отлично знае за проблемите ми ...