Животът е безценен дар...не бива да се пропилява.Човек може да страда-да,и аз съм си мислила за самоубийство,но сега само като си помисля за причините и се чувствам лигла!Бях решила,че никой не ме обича,защото счупих лампата и ме гледаха сърдито..ама бях малка..и ме възпираше мисълта,че близкие ми ще страдат.
Та,по темата..сигурно е бил много наранен и е нямал на кого да се опре и наистина,не се правете на силни,ако бяхте изпаднали докрай и нямаше кой да ви подаде ръка и вие може би щяхте да прибегнете до това,или поне да го обмислите.Не казвам,че го одобрявам,за мен смъртта не е край на всичко и така не се бяга от проблемите,но като се замисля...може да е мислил,че така ще избяга от сивата реалност и ще отиде на едно по-добро място,за което аз искрено се надявам
А решение има...след време той можеше да намери някой,някой,който да му помогне и да го избави от пропастта.Но прибързаните импулсивни действия често имат лоши последствия ;(