Значи историята ми е такава.Ходим с моя приятел от три години и половина.Естествено не е както преди,охладняха отношенията,аз се държах последно време гадно с него,някак си връзката ни беше като задължение.Преди няколко дена той ми каза,че иска да се разделим за малко да помисли.И днес излязохме да поговорим и той ми каза,че ме обича както и ,че знае че и аз го обичам,но нещата не били както преди,само сме се карали и поиска да пробваме да си останем само приятели.Щяло да бъде както преди пак да си излизаме,да си говорим,но нямало да се караме за глупости.Също така каза,че нямал толкова голяма свобода да излиза с приятели.Често отказвал заради мен (аз изобщо не го ограничавам нито му искам сметка) и каза,че сам се ограничава.В последствие каза "Не ,че ще тръгна да излизам по-често ама..." Със сигурност знам,че няма друга,питах го да не би да иска да пофлиртува туй онуй да пробва с друга,той каза,че изобщо не става въпрос за това.Пука му много за мене,личи си,но някак си нз......може би се колебае и си мисля,че нито иска да е както преди (да ходим и да се караме постоянно) нито пък да сме само приятели или пък да се очуждим.Аз няма да оставя нещата така.Разговора не изясни всичко,защото избухнах в сълзи,въпреки че се сдържах дълго време и някак си не успяхме да се разберем.Казах му да пробваме като приятели пък ще видим.Той ме закара до вкъщи и аз седнах на стъпалата да си поплача (не исках да се качвам и да разтройвам майка си) и ми направи впечатление,че той няколко пъти мина с колата покрай нас да ме погледне,а можеше просто да си тръгне.И сега не знам какво да правя.Да изчакам ли малко или да му се обадя да излезем пак и да се опитам да го склоня за още един последен шанс.Дайте някой съвет,че се побърквам в мислите си.