Какво е Силата? Къде се крие тя? Кои хора са силни?

Чудно ми е какво значи силен човек. Силен ли е човек, който показва емоциите си или е слаб? И трябва ли да се правим на корави копелета, за да сме " силни"? Искам всеки от вас да каже според вашите виждания какво е Силата.

Сила ли е да признаеш грешките си?
Сила ли е да се изправиш пред страховете си?
Да? Тогава защо аз все още се чувствам малка и смачкана? Защо не съм щастлива, че веднъж в живота си взех позиция и удържах на думата си? Нали уж трябва да я изпитам тая пуста Сила в мен??


Това ме кара да мисля, че съм станала наистина наистина зле.
Толкова малка и незабележима, страхлива и безотговорна, че съм забравила какво е да стоиш с гордо изправена глава и да се усмихваш на Слънцето, когато ти е кофти.

ОК, имам гаден момент, все тая. Можете да ме напсувате за тъпата тема. Аз няма да се сърдя, ще псувам и аз.
Просто имам такива мисли в главата си и една дискусия може би ще помогне да изчистя буреносните облаци там.
Все пак аз този форум го ползвам, за да се разтоварвам.


Непукизъм?
Отрицание?
Мир със себе си?
Мир с Бог и природата?
Прошка?
Отмъщение?
Спокойствие?
Кое??? Кое носи силата? Сила, къде сиии? Къде си, ще ти еба майката...

Бях много усмихнат и позитивен човек. Винаги съм се радвала на малките неща. Винаги съм имала времето да спра до някое птиче и да го гледам с тъпа усмивка на лицето, винаги. Дори когато закъснявам. Инфантилно ли е това? Детско? Бога ми, на моменти се чувствам като 13-годишна. Имам усещането, че вместо да се уча от живота, гледам с пръст в устата като пеленаче.
А когато трябва да давам съвети на другите хора съм много добра.
Защо не мога да поуча себе си ??

Благодаря предварително на тези, които ще пишат по темата.