Историята на една любов....със щастлив край?....зависи

[sexita]

Такаааммм...Просто искам да разкажа мойта история с какво съм започнала и къде съм стигнала...и ми кажете...има ли смисъл да се въртя в кръг или...да вървя в посока,която предполагам е поредната бездънна улица...Много ще пиша...ако не ви се чете...не се занимавайте.Явно ми прави удоволствие да го напиша просто...

На 19 съм...преди 5 години се запознах с едно момче от моето село...Иван...бях на 13-14 години и си нямах гадже до тогава,но него много харесах и...той също мен и ми стана първото гаджеее
Помня...колко много му се радвах,защото всички момичета си го харесваха..."плейбоя на селото" Беше 1 година по-голям от мен.
Аз си бях отишла за пролетната ваканция и в последния ден точно тръгнахме... На сутринта си заминах в София...
Писахме си писма...тогава телефоните още не бяха на мода , неговата братовчедка беше моя най-добра приятелка(и все още е,де ) Пращахме си снимки,ала-бала,бях се влюбила лудо в него...седях и плачех от радост и не спирах да мисля за него... след 2-3 седмици пак си отидох на село
Първите дни...бяха чудесни...излизахме вечер,но малко си говорехме...аз много му се радвах...абе не помня какво толкова сме правили и говорили,но още повече се влюбвах в него.
Един ден едни момичета от компанията започнаха да ми говорят,че той се бил целувал една вечер с едно момиче...стана ми гадно,но не бях сигурна,че е истина,защото много се лъжеше в нащо село,а пък и си бях втълпила,че много го обичам и че не искам да се караме...реших да си премълча.
Той,обаче започна да ми прави други номера,все имаше работа...вечер се виждахме,но през деня все бързаше за някъде...някви такива.
Една вечер имаше дискотека и се бяхме събрали много хора...той дойде и започна да си говори с момчетата...помня...пуснаха балада и той покани едно момиче да танцуват...аз седях,облегната на стената, и гледах тъпо като тва- Като свърши го хванах за ръчичката и го изведох на вън...започнах да му викам..какво му става.Казах му,че си тръгнах и да ме изпрати и по пътя за вкъщи той ми каза..."Ми срам ме е пред хората с теб" Първо не знаех какво да си мисля...стана ми гадно...но наистина...беше прав...защото в тва село по-добре да пазиш в тайна някои неща,ако не искаш да се обърнат срещу теб.Тогава бях малка,не го разбрах,но...си мислех,че го е срам от МЕН>>>
Виждахме се пак само вечер и то скришно...аз не разбирах какво става,но след няколко дена пак се прибрах в София...
След 1 месец пак отидох...и пак много го обича...господи...само като си спомня... Имаше пак някаква ваканция та карах 20тина дена там...същата работа...и пак на София...
Лято стана вече...ваканция
Ама нещо нещата вече въобще не вървяха...малко се виждахме...и един ден ми писна да се крием и започнахме да се караме пред хората и той каза-КРАЙ!
И...тва беше...не си говорехме първите дни,аз не излизах от нас,бях се издула от рев,не ядях...майка ми си изкара акъла.
На братовчедка си казал,че никога няма да се съберем отново и такива работи...но всички ми казваха,че скоро пак ще се съберем.
Не мина много време и една вечер беше попийнал,хвана ме за ръката и ме завлече навън,там се целувахме и такива работи.
Влезнахме вътре...всички бяха пияни..лудница.Той най-много!Целувахме се,прегръщахме се,танцувахме...
Брат му викаше-"Брат ми се ожениии!" Всички се смееха и...беше си хубаво.На сутринта,обаче...той не помнеше нищо....уж И съответно всичко си беше постарому,разделени...
Така...свърши ваканцията...след време дойде друга,а аз бях тръгнала с едно момче от София...отидох на село...пак купон,пак алкохол,пак Лили и Иван...и пак на сутринта-НИЩО!
Интересно ми беше,че много силно изразяваше чувствата си,галеше ме,радваше ми се,не ме пускаше...но въобще не го разбирах...както и до ден днешен...
Върнах се в София,скъсах момчето с което ходех,защото ме отвръщаваше...сърцето ми си искаше своето,но пък то жестоко ме отбягваше всячески.А аз не спирах да го обичам все така силно.
2 години бяха минали вече...пак заминавам на село.
И пак същата история...само,че този път с дози в пъти смях...няма да забравя.
Беше Петковден...на този ден има празник на селото и се събираме всички в един салон и си празнуваме...музика,танци...� �упер...
Като пи..той пак дойде при мен...аз вече не се и съмнявах де пак се"залюбихме".Само,че той ме хвана и ме завлече при масата на която бяха седнали техните...и...каза....
"Тате,мамо...запознайте се(аз ги познавах де ) Това е снаха ви...ще се женим.Те се разсмяха,той продължи да говори такива глупости,аз умирах от срам.
Баща му вика..."абе,Иване,чакай поне да завършите,пък после се женете"...някви такива,обърнаха го на сериозен разговор.Изведнъж-въпрос към мен..."Обичаш ли го?" А никога не бих си го признавала,не бих го казвала...той си знаеше...наведох глава,казах "да".Той каза,аз много я обичам,тате,живота си давам за нея...аз много се учудих...въобще не вярвах на ушите си...
Седяхме...на нашия "годеж" и обсъждахме бъдещето си с момчето,което обичах,аз си давах и давах надежди...бях щастлива...но....до сутринта пак не помнеше...аз се отказах да разговарям изобщо с него,нямах думи и сили вече...
Станаха 2-3 години...4...и нещата си бяха все така...а аз...не спирах да го обичам.Все нещо ставаше и ме подклаждаше...намерих моя снимка в джоба му...и братовчедка му ми каза,че я носел постоянно..
Аз никога не знаех какво иска....за това не губех надежда...Е*аси...чак не мога въобще да повярвам как така?!?
Но...спрах да си ходя толкова често на село и малко по малко го позабравих...ходих с ужасно много момчета,на всички отмъщавах,заради него...не бях човек!Не ми пукаше за никой,освен за моя кеф...тъпа кучка без сърце... После...се поуспокоих,уж...влагах чувства,уж гледах да издъра повече от няколко дена с едно момче и преди 1 година тръгнах с един,който повечето познават...и няма да разказвам за него...само ще кажа,че бях 8 месеца с него,но нямах чувства,само се залъгвах...защо ли???
Преди 2 месеца срещнах Иво...той е всичко,което искам,силно влюбена съм в него и съм толкова щастлива,че всичко е наред и споделяме чувствата си.Ходим сериозно,познава нашите,познавам техните,ходим си на гости...абе...всичко е супер,но мен постоянно ме тормози мисълта,че ще се скараме за нещо и ще се разделим,във всяка негова крачка назад виждам раздяла...постоянно го карам да ме уверява,че е с мен и че няма да ме остави скоро...сигурно му е писнало ,но е така...страх си ме е.Това са горе-долу кризит във връзката ни...несигурноста,която не виждам,а той ми се сърди,защото "не съм била оценявала това,което ми давал" ...кара ме се...сълзи,сополи,накрая се оправяме и слънцето пак изгрява... Връзката ни е сигурно най-вмоционалната,която ми се е случвала...и най-важното...влюбих се! И обичам...ПАК!
Вчера си ходих на село Не си бях ходила там от 1 година...забравих всичко...имаше пак празник и пак се събирахме цялото село.
Видях Иван...странно ми беше...гледах го и си виках...е...какво толкова...моят човек струва много повече от него...обърнах се и го подминах
Пихме,играхме...супер беше...Ивчо (гаджето ми) ми звънна....излезнах навън,защото музиката беше много силна и не се чуваше...Иван тръгна след мен...аз му посочих с ръка да спре и да запази тишина и вдигнах...говорихме си нормално с Иво...казах му че ми липсва и затворих...
Обърнах се към Иван и му казах-"какво"
Той се усмихна,облегна се на стената и започна да ми говори,защо не съм го поздравила,защо не съм му се обаждала толкова време...такива глупости.Отговарях му студено и дръпнато.Обърнахме на тема...гаджето ми...разказах му накратко,колко ми е хубаво с нея,ала-бала...направи се,че ме разбира... Говорихме си доста...Намекваше,че пак може да се пробваме,малко по малко снишаваше дистанцията,а аз спокойно му обяснявах,че не желая да съм вече с него.Говорихме толкова неща...които никога не сме си казвали.Той не можеше,да повярва,че не го обичам вече...както и аз също не си вярвай,но се уверявах и се надъхвах...Аз правех момчето,което ме газеше в краката си 5 години на гъз!Аз мачках сърцето му,както той е мачкал моето...аз го провокирах и в същото време го хвърлях обратно,за да разбере,какво ми е причинил,че да съм такава...
Иван започна да ми говори,колко съм му била липсвала през годините,как винаги съм си била единствената му любов...как не могъл да срещне друга като мен...аз...бях изненадана...но винаги си знаех и усещах,че е така.Може би за това,не исках да го изхвърлям от сърцето си и се стремях към него толкова време...
Седях и го слушах...той много се сдуха...започна да ми вика..."ти какво,подиграваш ли се с мене?","Връщаш ли ми?","Защо си такава?"Викаше,че го боли...плачеше пред мен...а аз го гледах и нямах думи...
Единственото нещо,което можех да кажа е..."Късно се сети"
Влезнах вътре,той си взе бира и започна да се налива и да ме гледа...и така минаха няколко часа.Доста се напи.
Аз тръгнах да си тръгвам,защото стана много късно,той тръгна след мен,каза,че щял да ме изпрати.
На ъгъла ме притисна до стената и ме прегърна.Пак започна да ми говори да съм престанала да го унижавам и да съм си била признала,че го искам пак.Гледах надолу,защото самата аз не знаех какво исках...
Сега знам...искам да не го бях срещала вчера
...хвана ми лицето и тръгна да ме целува...аз се дръпнах и му се развиках да престане...той пак започна да вика,колко съжалявал,че се бил държал с мен така,колко бил глупав,как не искал да ме загуби...
Обяснавах му,че много време е минало и вече няма смисъл,но той постиянно говореше,как ще се съберем като големи хора и вече няма да е същото като преди.Пораснали сме и не сме деца...Аз му казах,че вече си имам човек,че обичам Ивайло...молех го да мълчи и да не връща нещата пак...той казваше,че аз съм била винаги бъдещето за него и сега искал да си го живее...
Казах му-Не! Не ме пускаше да си тръгна...молеше ме,на колене ми падаше...аз го излъгах,че ще си посмисля и тръгнах да влизам в нас,защото бяхме стояли повече от час на дъжда...
Цяла нощ не спях...толкова съм объркана...толкова ми е гадно...
Искам да не се беше случвало...исках да си беше премълчал чувствата...не исках да знам точно сега,когато се оправих...
Може още да ме жъгва,но нямам желание за нищо вече,а и не бих оставила Ивайло,заради такъв човек.Сега се чухме по телефона и за пореден път се почувствах обичана и щастлива,че някой изразява това,което чувства...че някой знае какво иска.
А Иван...Иван ще забравя....него ще оставя в миналото с болката,с която аз живях...а и той също ще ме забрави...
Ще продължа напред с най-страхотния човек на света и ще бъда щастлива!
Поуката....поуката,хора е,че понякога изпускаме много важни неща в планове и стратегии...Не знам какво е целял с постъпките си...той ме правеше на нищо,той се подиграваше с мен пред хората.С Иван много често се карахме...но защо???
Защо е било всичко???Не знам и едва ли ще разбера някога.Той живее в София и ще се крия от него,ако ме търси...ще пазя ревностно връзката си и няма да си позволявам своеволия...
Аз...ще се оправя...и Иван ще се оправи...но вие....вие не правете такава грешка...няма смисъл да преживявате толкова болка...Споделяйте чувствата си и се радвайте на любовта си...

Това е песента,която свиреше,когато ме питаше какво е станало с мен...



Ти защо от мен си тръгна и нима ти не разбра
колко плаках, колко чаках да се върнеш пак?!

Ти защо не ме повика и нима ти не разбра,
че обичам само теб както никой друг?!

Припев:
Вече късно е да се обичаме,
но сърцето не моли да забрави ти!
Вече късно е да се обичаме,
но сърцето не моли да забрави ти!

Знам, че късно е за всичко, тъй живота отлетя,
но и знам, че те обичам както никоя!

Тази среща закъсняла цял живот ще ми тежи,
но ми стига аз да знам, че обичал си ме ти!


това е песента,в която и двамата се заслушахме мълчаливо и тъжно и тръгнахме в различни посоки....

Благодаря на този,който стигна до този ред.Евала

[tuzaro]

Мале колко е дълго не можах да го прочета

[AFT]

Цялата тая история можеше да се съкрати ужасно много и пак да се зацепи къв е смисъла.

[SINDEL]

Май съм първата засега, а?
Про4етох го цялото. Редовно ти виждам мнения из форума, някак си те имам за по- 'мой 4овек' от разни други безброй безли4ни потребители И аз не знам защо.
Радвам се за теб, сериозно. Знам какво е да оби4аш с години и да те ма4кат, а ти да търпиш, да не разбираш и все пове4е да затъваш така. Радвам се, 4е си се оправила и 4е си влюбена отново, радвам се и 4е си намерила то4ен 4овек. Дръж си мом4ето и остави Иван да се оправя. А той ще се оправи, спокойно, винаги така става накрая

[megiii]

Mnogo tujna istoriq Naistina mnogo si stradala...ne znam kakvo da ti kaja osven 4e si vzela pravilnoto re6enie!vupreki 4e ti o6te ima6 4yvstva kum tozi Ivan...Yspeh s novoto mom4e

[MiMcHeToOo]

Първо едно браво! Наистина много, много добре си постъпила като си го отхвърлила и то точно, защото си имаш приятел. Пък занапред дали ще си с Иван или с Иво ще се разбере.. Хайде успех

[sexita]

Цялата тая история можеше да се съкрати ужасно много и пак да се зацепи къв е смисъла.

Тази история няма смисъл...просто исках да напиша нещо,някъде...като малка имах дневник...сигурно туко що си излях душичката в тази тема и за пореден път си направих разносметка на нещата...
Благодаря ти Синдел...аз съм на същото мнение...
В скайпа ми пише...Когато вратата на щастието се затвори, то друга се отваря, но докато гледаш в затворената врата, няма да видиш отворената!

[SunShinePearl]

da pro4etoh go cqloto nistina otne vreme no ima6 mn silna volq evala az ako bqh 6tqh da mu dam vtori 6ans nz i az za6to,naistina 4ovek trqbva da zagarbi gadnoto si minalo ako ima takova br na tebe

[sladkъ_mackъ]

ee az li sam edinstvenata koqto ti pro4ete cqlata istoriq... e i za6to po4va6 tolkova tragi4no misleh 4e 6e 4eta kak se samoubiva 4ovek v taq tema kfo tolko vajnoto e 4e sega si 6tastliva i si ima6 to4niq 4ovek,koito te obi4a i te kara da se 4uvstva6 obi4ana a za onq...zabravi go ne struva qvno zabravi minaloto i suhrani sega6nata si lubov uspeh

[Wrathchild]

Ами... цялото го прочетох, интересно беше. Само че според мен можеше много по-рано да си спестиш тези мъки. Очевидно не те заслужава. Носел снимка със себе си... е и? Ако искаше, щеше да е с теб. А не само когато е пиян.
Хубавото е, че си се поучила от тези 5 години грешки. И наистина - не изпускай шанса си, заради някой, който не те заслужава.

[TheOtherME]

Хах.. и на моя Скайп го пише същото само че на английски.

По темата...разказваш страхотно.Но един такъв като тоя Иван не заслужава да мислиш толкова за него и да се притесняваш за връзката си.Не мисли за него -така,както си правила през последния период когато сте били разделени.Радвай се на щастието си и не се връщай в миналото,колкото и болезнено да е то.

[soulja_girl4e]

mnogo mi haresa... pro4etoh go dokrai...
iskam da kaja samo edna duma - evala!

[world_wide_mob_figga]

Тва мноо дълго неможах да го прочета цялото,иначе ако тва на снимките си ти да знаеш че си мноо арна

Вече го прочетох де.Тоя Иван явно е някаф гъз и няма смисъл да се тормозиш за него повече

[sexita]

Ок, трогателна история. Минали са тези тежки години, всичко лошо е свършило. Ама 1 не разбрах, защо си го връщаш на другите момчета. Сори ама това е мега глупаво

Знам ли...така ме беше научил той....понеже ми беше слабост и нямаше как да му "върна" тогава..аз връщах на другите....глупаво,да...но...ф� �кт.Успокоявах се

[r3al_l0ff]

mi dosta vreme si si zagubila da stradash po t0va m0mche..0bache mai i az natam sum trugnala..veche 3 god ne m0ga da go zabravq... znam che i t0i me obicha ,n0 prosto po nqkakuf nachin me otbluskva ,a i az nego ..pr0sto prekaleno mn0go sme se naranili i veche nqma smisul ..puk i si ima priqtelka ..n0 slava bogy e vqrno che s vremeto chovek svikva

[A_JoLiE]

Мила моя, шапка ти свалям!!! Ти си един много силен човек. Всеки ред четох с интерес и ти се възхищавам. Забрави Иван - не си заслужава !!! Иво - Наистина е човека за теб. Можела си по-рано да си спестиш страданията, но карай това е минало! А съвета ти - "Споделяйте чувствата си и се радвайте на любовта си... " е наистина много красив!!! Една дума - ЕВАЛА!!!!

[Iv4eTy]

Ами мила, ти сама знаеш какво да правиш.Не си глупаво малко момиче и сама разбираш че не си заслужава да се връщаш към спомените, те не топлят! Бъди с момчето с което си сега, забрави Иван. Толкова години се е правел на луд, еми те хората са го казали Един ден всичко се връща-ето сега е дошъл твоят ред да си безразлична и на него да му е гадно!
Просто го остави в миналото и си живей живота. Късмет с твоето момче

[BaBy_bS]

прочетох яяяяяяяяяяяяяяяя единственото,което мога да кажа е ,че е хубаво че си се осъзнала и си намерила любовта

[BlindedAngel]

Първо евала за дългото и правилно писане.Второ - невероятна история нещо като по филмите.Радвам се че се намират такива истории да ни подсещат че света не е толкова лош.И мисля че цитат от една моя любима песен би бил много подходящ тука:
Making my way to heaven through a thousand miles of hell and your absence bought me time to break from my mind.

[unfaithful1234]

Уау...

[Lord_Of_The_Night]

Прочетох я цялата тема.Искам да ти кажа едно браво,така трябва човек да се учи от грешките си и да ги осъзнае,за да може в бъдеще да не ги повтаря.Много се радвам за теб,че вече си намерила подходящия човек и си щастлива.Така е за да изпиташ любовта,трябва да минеш и през много болка и търсене,но важното е да не се предаваш!!!!

[bungle]

Май съм първата засега, а?
Про4етох го цялото. Редовно ти виждам мнения из форума, някак си те имам за по- 'мой 4овек' от разни други безброй безли4ни потребители И аз не знам защо.
Радвам се за теб, сериозно. Знам какво е да оби4аш с години и да те ма4кат, а ти да търпиш, да не разбираш и все пове4е да затъваш така. Радвам се, 4е си се оправила и 4е си влюбена отново, радвам се и 4е си намерила то4ен 4овек. Дръж си мом4ето и остави Иван да се оправя. А той ще се оправи, спокойно, винаги така става накрая

Подкрепям

[slun4ice_90]

Мале колко е дълго не можах да го прочета

I az

[slun4ice_90]

Мила моя, шапка ти свалям!!! Ти си един много силен човек. Всеки ред четох с интерес и ти се възхищавам. Забрави Иван - не си заслужава !!! Иво - Наистина е човека за теб. Можела си по-рано да си спестиш страданията, но карай това е минало! А съвета ти - "Споделяйте чувствата си и се радвайте на любовта си... " е наистина много красив!!! Една дума - ЕВАЛА!!!!

[Alabalaportokala]

Поуката....поуката,хора е,че понякога изпускаме много важни неща в планове и стратегии...

Тази история няма смисъл...просто исках да напиша нещо,някъде..

Противоречиш си. Историите на всеки 1 тук имат смисъл, ако нямаха надали щяха да ги постват. Дори в това да се изповядаш пак има смисъл. Поуката е че вие жените трябва да престанете да мислите в перспектива, да се косите за неща които са в далечно бъдеще. Има 1 приказка която гласи следното : "Глупаво е да правим планове за цял живот при положение че не сме господари и на следващия ден". В момента имаш чувства към твоя Иван, които за щастие не са достатъчно големи за да се поддадеш. Единствената ти грешка е че си давала прекалено възможности на първия юнак да те мачка. Е как се оставяш така да те прегръща докато е пиян , а на следващия ден нищо? Вярно обичала си го, но малко воля е трябвало. Ако го беше резнала по - рано разказа ти щеше да е по кратък със сигурност. Както и да е. Анализите са излишни, минало заминало

Когато вратата на щастието се затвори, то друга се отваря, но докато гледаш в затворената врата, няма да видиш отворената!

Напротив! Ние виждаме отворената врата, но не желаем да влезем в нея. Защо ?!?! Защото човек първо трябва да мине през ада за да усети вкуса на щастието !