Здравейте,ще започна с това,че вчера едно момче,което много обичах...ми помрачи рд.Малко се ядосах,всъшност много и ако беше до мен..направо не знам. Писала съм ви за него,прекрасен човек си мислех,че е...А той ме нарани,но май аз него повече. И той вчера ми пише в проклетият скайп..."не ме търси вече разбра ли". Не го разбирам,а умирам за него.Държи се като малко дете,което е изгубило играчката си...Писна ми от него.Ние сме наприливи и отливи.Обичаме се,а се нараняваме защо сме такива хората? Искаме любимият човек да страда.Проблемът ни е,че и той е от Кърджали,далече сме казвам го за повече инфо. Казва ми,да не го търся,а после като се минат няколко месеца...пак ме търси.Тъкмо аз започвам пак начисто..той се връща с гръм и трясък.Сякаш,сме обсебени един от друг не знам,но това положение НЕ СЕ ИЗДЪРЖА.Казвала съм му,да ми изтрие номера и да не ме търси,той като напук пак го прави.И така вече 1 год ще стане,съм в един огнен обръч,на които не виждам края.Много дълго стана,вие кажете имам ви доверие,и винаги ми давате,коректни и смислени отговори.Който смята темата ми за скучна или тъпа,да не я чете.Благодаря ви, за вниманието. \/