От скоро съм с приятеля ми. Може да се каже, че го обичам повече, отколкото съм обичала който и да било в предишните ми многобройни, краткотрайни връзки. Той ми беше 1вият, разбираше ме, държеше се мило с мен. А сега...сякаш само понякога прави опити да ми достави удоволствие, да ме накара да се усмихна. Непрекъснато ме кара да ревнувам и го прави с ясното съзнание, че не бих показала болка пред него.

Например снощи дойде до нас заедно с няколко негови приятели (а ми беше казал, че е зает) и очакваше да харесам спонтаността му. Само, че аз се дразнех, че няколко часа е бил с друго момиче, а не с мен... Уговорихме се днес цял ден да бъдем заедно, но сутринта ми каза, че имал работа и ако успее ще ми се обади. Още чакам... Каза ми да изляза с някой... а аз не искам, искам да бъда с него. Бих направила компромиси, но не виждам такива от негова страна.

Знам, че е ужасно да мисля за бъдещето, как той ще иска да се разделим... Като се има в предвид, че незнам какво би могло да с случи утре.

Незнам..сякаш много ми се събра, сякаш много ме боли... Говорих с него и той каза, че за сега всичко си е добре... Незнам дали е така за мен. Може просто да се превръщам в сантиментална глупачка, ревнивка... Това ми пречи ужасно. Не искам да го изгубя, а незнам как да го задържа.