Защото, когато имаме нещо при себе си, го приемаме за даденост. После, когато усетим празното място, виждаме, че нещо липсва. И тогава осъзнаваме какво сме имали. Но е късно. И наскоро слушах една песен, в нея се питаше "За кога да пазим обичта?" (е, не е дословно). Тогава просто разбрах, че трябва да се радвам на хората до себе си, да не крия чувствата си към тях, защото си е вярно - какъв е смисълът да пазя любовта си в себе си, ако например утрешния ден няма да има как да я изразя, да покажа какво чувствам на хората, които обичам? И смятам, че много хора трябва да направят равносметка на онова, което имат в живота си и да не гледат на него като даденост.