10кл. Литература..

[mrynkalo]

ТрЯбВа мИ ДоКлаДчЕ За Гогол-живот и творчество.. МноУ шИ СъМ Ви БлаГодаРна аКо мИ ПоМогнИте.. )))

[BaBy_bS]

Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь) е руски писател, роден в Украйна. Неговата най-известна творба е романът-поема „Мъртви души“, която се разглежда от мнозина като първия модерен руски роман.

Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил — 20 март 1809) в село Сорочинци (днес Велики Сорочинци), Украйна като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г. твърдо решен да стане писател отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки, че се интересувал от литература, той мечтаел да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветствала с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал. Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така бива въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си "Омагьосаното място" от 1831-32 той постига успех показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт Петербургския Институт решава да се отдаде изцяло на писането.

Гогол умира на 4 март 1852 г.


Николай Василиевич Голог е роден в с. Сорочинци, Украйна, през март 1809,
точната дата обаче е невъзможно да бъде установена. Годината, в която той се
появява на бял свят бил рождена за някои от най-великите умове на века – Ч.
Дарвин, Алфред Тенисън, Е. Линкълн, По, Гладстон, Холмс, Чопин и Менеделсон.
Баща му бил писател-любител, който писал драматични пиеси за удоволствие и
прекарал живота си в старо семейно имение, но не занимавайки се с фермерство, а
любувайки се на градинте и изучавайки птиците. Момчето получило много от баща
си, но най-вече то имало най-добрите частни учители и добра майка, както
биографът му казва: ”Тя си остава неговият най-близък приятел.”

На 12 Николай бил изпратен в гимназия в град Нежен, близо до Киев, където
прекарал времето 1821 – 1828. Бил беден ученик, без желание да учи и проявявал
непукизъм към училището и поведението си. За щастие, училището имало свой
театър и Голог, който мразел математиката и се интересувал слабо от изучаването
на езици, намерил в него отдушник за умствения си потенциал. Скоро той станал
признат лидер на театралните занятия в школото. И по този начин несъзнателно се
подготвил за бъдещата си кариера. Подобно на Шилер, той написал трагедия на име
„Крадците”.

През декември 1828, Гогол наел квартира в Санкт Петербург, донясайки със себе си
и някои ръкописи, сътворени от него, докато бил в училище. Имал дързостта да
публикува един от тях, който обаче бил толкова жестоко разкритикуван, че младият
гений, в пристъп на отчаяние, изгорил всичките си непродадени творби. След това
безразсъдно опитал няколко начина на препитание. Внезапно той решил да търси
късмета си в Америка, но още преди корабът да прекоси Балтика, той страдал от
носталгия и морска болест и от Любек той незабавно отплувал обратно за С.
Петербург. Опитал да стане актьор, но гласът му не бил достатъчно силен. За
известно време заемал дребна чиновническа длъжност, малко по-късно бил професор
по история, поприще, което не му допадало, и след раздялата с което казал: „Вече
съм свободен казак отново”. Междувременно перото му било постоянно в действие,
а неговите описания на фермерския живот в Украйна привлекли значително внимание
литературните кръгове в столицата.

През ’31 Гогол имал късмета да се запознае с великия поет Пушкин, бащата на
модерната руска литература, и няколко месеца по-късно същата година, бил
представен на Мадам Смирнова. Тези приятели му отворили вратите към
Петербургските салони и младият писател се намерил в среда на подобни нему.
Именно Пушкин му предложил темите на две от най-известните му творби, „Ревизор”
и „Мъртви души.” Друг негов приятел, Юковски, му оказал силно влияние и му дал
безценна помощ в няколкото кризи в кариерата му. Вдъхновен от преводите на
„Илиада” и „Одисея” на Юковски Гогол написал най-омировските романси в руската
литература – Taras Bulba(1834). Произведението дало неоспоримо доказателство за
гения на автора и до днес има желязно място в световната литературна
съкровищница. Всъщност книгата е толкова кратка, че може да се прочете в
размките на два часа, но създава същотот впечатление за необхватност и широта
като огромните томове на Сенкевич.

Гогол продължил този невероятно силен романс с други две произведения, които
показват всички принзаци на безсмъртието – комедията „Ревизор” и дълъг,
незавършен роман, който авторът неричал поема – „Мъртви души”. Последната книга
е първата от великата поредица реалистични руски романи, от които такива
великолепни творби са и Баща и Синове, Престъпление и Наказание и Анна Каренина.

От 1836 до смъртта си през 1852 г., Гогол живял предимно в чужбина и прекарал
по-голямата част от времето си в пътуване. Любимото му туристическо място бил
Рим. През 48 пък пътувал до Светите земи. Гогол никога не се отдрпънал от
благочестивата си Християнска вяра, предадена му от майка му. В интерес на
истината, в края на живота си той станал мистик. Тези му полседни години били
овенчани от болест и, обичайната за руските литературни гении, неврозна
депресия. Гогол починал в Москва на 21 февруари 1852 г. Последните му думи били класическата фраза от "Мъртви души": „Ще се смея през сълзи”. Тези слова били изписани и в гробницата му.

дано да ти свърши работа

[mrynkalo]

МиСи Мн0гУ