Здравейте на всички младежи и девойки в този форум.Пиша тези редове,защото имам нужда просто да споделя какво ми е в сърцето.Преди доста време се запознах с един мъж-на 25 години,,беше ми приятна компанията му,но нищо повече.Харесваше ми начинът му на мислене,характерът му,беше различен от останалите около мен.Излизахме няколко пъти заедно-само аз и той.Повярвайте ми,чувствах се прекрасно когато съм с него.Даваше ми това което искам като усещане,но не изцяло.Някак си винаги оставаше и още мъничко,което не получавах и това ме караше да очаквам с нетърпение следващите ни срещи.За да го получа.И неусетно се влюбих в този човек.Незнам как се получи,отначало се страхувах да мисля за това дори.Той така и не спомена,че си има гадже(тази думичка я мразя) и това ми даваше още по-големи надежди,че си пада по мен.Признах му.Казах му"Обичам те",целунахме се.И той ми каза,че ме обича,че съм единствена за него,че съм специална.Думи от които всяко женско сърце би изхвръкнало в небесата.Виждахме се още няколко пъти,правехме любов и аз си мислех,че това е моят "принц на бял кон".Повтаряше,че ме обича,аз му вярвах че е така.И днес ми каза,че си има приятелка с която са заедно от цели две години.Няма думи с които да разкажа как се почувствах в онзи момент.Разревах се и излязох.До сега не съм и спирала да рева.Подуха ми се очите,не съм се хранила цял ден.Лъгал е мен.Лъгал е и нея.И себе си.Не ме е потърсил засега.Не очаквам и да го направи.Това е което исках да ви разкажа.Колко е лесно да кажеш,че обичаш някой си.По-лесно е от "Здравей".А аз тъпачката наистина се влюбих.Но си е играел с мен.Всяка дума е била гадна лъжа.Толкова ми е празно сега.Не знам какво да мисля.Ами,да не ви доскучавам се спирам вече.Благодаря на всички които имаха търпението да го прочетат до края.