Абе, ако не друго поне на една кълка винаги можеш да лежиш: времето лекува всичко. И което не минава с време, минава с много време. Аз какви ли не неща съм опитвал, но със простотията си не можах да се преборя. Харесвам ли я - харесвам я! Чупя си главата, карам се със всички, мразя се и така, докато един ден не започвам малко по малко да осъзнавам, че живота продължава. Звучи гадно и изтъркано, но е горе-долу правилно. Пък и баща ми все повтаря, че да си млад в днешно време изглеждало много трудно. Така че ние направо сме си от "Lost" и "Heroes" едновременно.