А сега да ви видя дали ви бива за анализ.

От около 3-4 месеца се познавам с това момиче.
Ходиме на курсове по рисуване заедно, което е веднъж в седмицата и там ни беше единственото място за комуникация. Та сближихме се, с което се гордея, защото аз съм си малко пасивен и се нуждая от много знаци, за да знам, че мога да действам напред. Като се изпращаме има едни дълги прегръдки и целувки. Абе дълга и широка...

До тук добре. Обаче повече от месец вече се опитвам да я изведа и тя всеки път си намира извинения. "С приятели сме на това; Утре сме на другото" и всеки път така става, че не излизаме. С дипломация явно не става и се старая да се държа по-спокойно около нея (не искам да и показвам,че я харесвам чак толкова, защото съвсем ще си вирне носа по женски) обаче вече започват да ми се втръсват тези игри. Защо трябва да се гониме?! Виждам, че ме харесва, а и аз не оставам назад и се опитвам да и покажа, че не ми е безразлична и все пак нищо не става. До сега с такъв индивид не се бях сблъсквал!

Въпросът: В мен ли е грешката? Колко агресивен трябва да бъда, защото в момента имам чувството, че буксувам на едно място, а вече не издържам. И за миг не ми излиза от главата това момиче, което ме кара да се мразя. Не бях толкова слаб духом, мамка му!

Благодаря предварително.