Е, не говорех за агресия, която поражда омраза, а по-скоро за инициатива. В другите общества може и да не е така, но тук все още момчето прави онази решаваща, първа стъпка. Ако чакам на нея най-вероятно с чакането ще си остана, но проклет да съм, ако знам какво трябва да направя вече. Иначе съм напълно съгласен с теб и ти благодаря за коментара. Факт е, че трябва да се прави равноесметка в даден момент.

А понеже ме отвори на агресия исках да добавя нещо.
От една седмица вечер сядам пред порозореца и рисувам каквото мога и без да искам забелязвам една двойка младежи.
Момичето е много красиво. Просто прекрасни черти и има излъчване. Вярно, че може да е простакеса, но от третия етаж изглежда много миловидна. Момчето пък си е типичен отворко. Широка походка, изрусени кичури...абе пълен комплект. Та в началото той буквално й се натискаше. Дърпаше я към себе си, прегръщаше я насила и все такива. И днеска гледам хоп! Тя го целува и му се натиска все едно е последният на планетата.

Аз лично никога не съм го владеел този подход, нито ми е бил приятен, но именно за такава "агресия" говорех. Според теб (вас) дали това не е по-сполучливият вариант?