Ето още нещо;

Децата –еднакви и различни
Децата са като цветя.Те стоплят с детския си смях сърцата на родителите си,тъй както цветята разнасят благоуханието си навред.
Но както има различни цветя в градината и те всички ни радват с красотата с,така има деца с различен цвят на кожата-черни,жълти,бели;момиченца и момченца;деца говорещи различни езици,но разбиращи се на някакъв общ за тях,скрит език-може би усмивката;деца с различна вяра-в Бога или в Алах,но и с една обща вяра-в Доброто;деца –бедни и догати,но носещи в себе си най-голямото богатство-ОБИЧТА.
Децата са като роза-с чиста и искренна душа,способна да обича,истински и завинаги.Достатъчно е само да спечелиш детското сърце с добра душа,за да имаш приятел завинаги.
Децата са всичко на този свят-радост и мъка,минало и бъдеще.Те са минало,защото носят в себе си частица от свойте родители;настоящето,защото са смисъла на техния живот и бъдещето,защото са тяхната надежда.
Децата са просто деца и трябжа да бъдат обичани-те всички имат нужда и право на това,защото дават на земята хиляди пъти по-голяма обич и признателност.Те живеятбез предрасъдъци,без омраза,тук и сега,един за всички и всички за един в играта си,тоест в приятелството си.И аз,като дете,което има нужда от приятели-на различна възраст,от различни страни,Ви моля-Вас,които отдавна сте престанали да бъдете деца и сега сте наши родители,или просто възрастни:”Не ни разделяйте,не искайте от нас да мразим другите,различните,не ни карайте да пораснем твърде бързо,да забравим детството в себе си и просто да изчезнем!”
Спасете мечтите ни!
За да спасим доброто,защото,то е в нас!
Толкова е лесно-просто си спомнете,че сте били деца!


Това още не е одобрено от модератор, но го виж:

„ Децата на Европа – еднакви и различни”

Децата на Европа - еднакви в бебешката голота и живот, даден от най-святото на земята – майката; или различни - заради това, че растат при нееднакви условия, че учат или живеят не винаги така, както мечтаят...?
Независимо от цвета на кожата, от вероизповеданието, националната принадлежност или външния вид, хората са едни и същи - еднакви като човешки създания. Приличат си по порива към щастие, любов и свобода! Всички търсят справедливост, равни човешки права, възможност за собствен избор на морални ценности.
В многовековната човешка история народите са създали и поддържат свои културни традиции, вярват по свой начин във Всевишния и по различен начин го възхвалят.
Децата в България празнуват Великден по православния календар, а децата католици празнуват по католическия календар. В България на Великден се боядисват яйца , докато в другите държави се подаряват шоколадови яйца.Ние децата от България празнуваме Цветница , Лазаровден, Гергьовден , Ден на българската просвета и култура, Еньовден.Традициите по цял свят са различни.Но всики ние децата изпитваме една и съща радост.
Различието се проявява в материалното и физическо състояние. Някои са по-богати, други по-бедни. Някои са силни и здрави, а други недъгави, болнави.
Всички искат да усещат ласките на майките си, но не всички ги получават,защото някои от тях са изоставени в домове за сираци.Подложени са на лишени и мъка ,още от най-ранна детска възраст.Ние децата макар говорейки различни езици ,сме еднакви .
Най-универсален е езика на тялото и затова чувствата най-добре се изразяват чрез танци, макар това да е в различни носии или тоалети, важно е да се хванам за ръце.
Ако хората знаят повече за различните от тях, щяха да разберат, че именно в разнообразието се крие красотата на човешкия свят. Различието между човеците може да се сравни с пъстра градина, в която цъфтят бели и жълти, сини и червени, по-високи и по-ниски цветя, с различна форма и ухание. „Адът” на човечеството се поддържа от разделението и омразата. За съжаление, след толкова войни, болести и страдания хората все още са разделени . Делят се на бедни и богати, на здрави и инвалиди, на християни и мюсюлмани, на свои и чужди.
Ако е вярно, че човекът познава големия свят чрез собствения си вътрешен свят, би трябвало хората да ценят живота и да го пазят. Не да си причиняват зло един на друг, а заедно, с обединени усилия и братска любов да се изправят срещу злото и да го победят. Между различните националности и социални общности съществува естествена човешка близост, опит, познания.
Комуникацията между минало, настояще и бъдеще се осъществява от поколение на поколение независимо от посочените различия.
Ако разнообразието между хората се разчита и осмисля правилно, те трябва да достигнат до извода, че въпреки различията са еднакви. Магическата смесица от езици, култури, вяра, визия - рано или късно ще възстанови изгубения рай, ще разкрие тайната на хармонията в човешкия живот. Достатъчно е да се превъзмогнат егоизма и себелюбието.
Та нима човек може да бъде щастлив, ако около него има смърт, скръб и сълзи? Защо да не бъдем по-човечни? Да подадеш ръка на инвалид - колко благородно! Да отделиш от залъка си за гладния - колко великодушно! Да поздравиш християнин с „Христос Воскресе”, а мюсюлманинът с „Честит Байрям ” - не е ли това пътят към еднаквостта в различието Може би моите желания ще бъдат наречени бленувани представи за бъдещето или съзнателно потопяване в други светове. Може би ще бъда възприета като дете, събудено от сън, пред което оживяват мечтите му.
Но аз вярвам, аз съм убедена, че ако иска да оцелее, човечеството няма друга възможност освен единението и любовта.