Винаги съм си задавала тоя въпрос...малко да ви отегча с моята история...бях влюбена като бях на 16...след тва далго време не можех да погледна друг,изстудях към мъжете,не ги допусках до себе си...не ги наранявах,не им давах надежди..просто като станеше нещо по така се отдръпвах...наречете го страх,или нежелание друг да ме нарани...след 4 години се влюбих пак...уви точно когато се местих да живея у варна...момчето беше мн точно и готино...но просто нещата пропаднаха заради голямото разтояние...и ся уж сме във връзка 10-11 месеца...Обикнах го мн макар мн му недостъци..да ви опиша връзката...не се търсим само като си ида на 2 седмици вкъщи (Аз съм студенка у варна) и се виждаме само веднъж прекарваме ноща заедно,ся ще кажете че е връзка за секс...да ви разочеровам и тва не правим...мн рядко...просто се гушкаме....мн се караме...постоянно раздели-събиране...Ко ли не опитах,нараняван е бил и просто ми казва,че не може да ме обикне....на моменти е мн добра с мен..в други просто да не съм близо до него...мн е горд и всичко се насъбира...пак и аз съм лъвица и винаги като се разделим по сериозно се хващам с друг....Почнах да чувам слухове че има друга и той за мене де..отрича,но не нзам...нащо не е връзка ..просто дайте съвети...искам си го ...не искам поредният мъж-играчка...