Здравейте! Отново пиша тук, защото проблемите ми с това момче, така и не стихват. Не искам гадни коментари, а само разбиране. Не пиша тук, за да се доказвам на някого. Пиша тук, за да споделя и очаквам от вас съветчета по въпроса, защото съм си изградила мнение за суфорумниците за компетентни в тази област.
От 2 седмици имам нов приятел ( разбирайте го като гадже..много мразя тази дума, за това избягвам употреблението и :P ) Отначало аз не го харесвах особено, но с течение на времето го опознах и се влюбих в него. Той има същите чувства, но беше много срамежлив и протака доста, докогато ми предложи вече окончателно. (бях научила, че ме харесва от едни общи приятели ) Аз реших да се съглася да тръгна с него, защото го обичах безумно, но така и не му споделих тези чувства.Той многократно ми казваше, че ме обича много, но аз все измънквах "И аз" тихичко с наведена глава. Е дойде денят, в който му казах вече с гордо вдигната глава, че го обичам много и само мисля за него. За жалост беше по skype. В чатовете всичко е супер-само за това си говорим-колко много се обичаме, как ще искараме страхотен ден утре и т.н и т.н. Но... в действителност не е така. Той е супер срамежлив. Виждаме се само в училище, а аз там постоянно съм заобиколена от приятелки. Той горкия все го е срам да дойде и да ме заговори. А СМЕ ГАДЖЕТА (пак я казах тази дума ) Досега не сме се целунали, не сме се прегръщали...В училище само се гледаме прехластнато и се усмихваме, все едно тепърва ще се зарибяваме. Той дори понякога не ме поглежда. Питах го защо е толкова срамежлив и не иска да ме заговаря, а той ми отговори, че около мен има много приятелки винаги и него му е недобно да дойде. А аз отивам при неговите приятели и се говорим цяло междучасие и всичко е супер. Но той не. Изсключвам възможността да се видим извън училище, защото той така и не ме поканил все още да излезем на кафе например. И пак този пуст срам Незнам аз ако го поканя дали ще излезе нещо, но нали той трябва да я направи тази крачка. Много грешки му простих-като това да иска да се крием (вече не иска, защото каза, че няма нищо срамно да се обичат двама души, а и пък всички разбраха вече, така че няма смисъл), като това, че зарибяваше най-добрата ми приятелка...Но това вече...Незнам има ли смисъл да се опитвам да го накарам да се оттърси от този срам. Сигурно на ден минавам 1000 пъти покрай неговата класна стая само да го зърна, защото няма да издържа следващия час ако не съм го видяла през междучасието. Той също идва много често в моята стая и преминава покрай нея само, за да ме зърне и да ми се порадва. Това любов ли се нарича???? Но този срам...А само забравих да спомена-той много иска да ходим в петък на дискотека, но аз не харесвам това място, просто защото много цигани се събират и не ми е приятно (в малък град съм и това ни е единствената дискотека). За това искам да идем някъде другаде-може би в парка

Та стигнахме до въпроса ми..Искам да ви попитам как да го накарам да се отпусне? Дали е редно аз да го поканя да излезем? Моля ви отговорете ми, защото направо незнам какво да правя. Благодаря ви много ,предварително