Не е голяма философия тва. Супер е лесно
Пишеш си увода - попринцип аз го карам на алабализми и в повечето случаи вземам челно място по олимпиади Попринцип не трябва да е така, но .... Пишеш еди кой си е роден еди кога си и тогава се случвало еди какво си, което повлияло да поезията му. Казваш, че е голям пич и света не би бил същия без него и казваш, че това е едно от най-значимите му стихотворения. Толкоз
Теза: Чувствата, които вълнуват героя са еди какви си - изброих ти ги
Всяко едно чувствто ти се явява подтезичка, която трябва да докажеш. Примерно тъга. Казваш - те изпитват тъга, защото са далеч от родината и никога повече няма да я видят вероятно. Следва цитат, който доказва твърдението ти. След това коментираш цитата. Намираш изразните средства: примерно чрез метафората автора представя нещата еди как си и някакви твои мисли може, но от трето лице и сух стил - да звучат като критици
Правиш това за всяко чувство
Накрая заключение, в което отново се връщаш в увода и информацията,която си представила в него. Можеш да твърдиш каквото си искаш без да са ти нужни доказателства, защото се предполага че си доказала всичко