и за какво ми е да ми го казва,ако действията му говорят друго?! Не ги обичам тея две думички,плашат ме,вцепенявам се като ги чуя-половината,които са ми ги казвали не са го мислели/чувствали наистина,а другата половина ми е разбила сърцето след това
предопочитам никога да не ги чуя,но да знам,че човекът държи на мен,че му пука,че не съм му безразлична,че ме иска такава,каквато съм...
все тая-мое си мнение
плюс това винаги съм мислела думите за нещо несериозно(незаисимо за какво се отнасят)...мога да кажа толкова много неща,без да ги мисля...
мога да искрещя на някого,че го мразя и че не искам да го виждам никога повече,а сърцето и съзнанието ми да ми шепнат точно обратното