Съжалявам за положението ти,всеки на твое място би се чувствал така,защото,колкото и понякога да крием мъката и самотата си,те все някога взимат връх над нас и ни се иска да заравем и по този начин да отблъснем всичко негативно.На мен ми се е случвало много пъти,обикновено когато съм сама.Просто не трябва да губиш надежда,че нещата като цяло ще се оправят и да се отчайваш,затваряш в себе си,защото това е най-лошото,до което може да доведе депресията.Не обръщай внимание на мнението на останалите,че нищо не ти липсвало и подобно,защото те не знаят какво е състоянието ти,не е нужно да се афишира и всеки лицемер да идва при теб и да преиграва с утешаване и да се радва зад гърба ти.Това че понякога човек се смее,не означава,че вътрешно не тъжи,просто има моменти на проблясъци,в които се чувства дори щастлив!Не унивай,опитай се да си върнеш приятелите,ако ли не,създай нови запознанства.Колкото до гаджето,поговорете спокойно и му обясни за прекомерната му ревност,това че тя те задушава,доверието е една от важните опори в човешките взаимоотношения!Успех,Мила и горе главата,ще се справиш,защото просто................го можеш!