Не мисля,че трябва да изоставиш ученето и бъдещето си,заради приятелите ти,които все още не са се осъзнали.Не казвам,че приятелите не са важни.Напротив!Приятелите са едни от най-важните хора на света,но не мисля,че точно сега трябва да се съгласиш с тях и да следваш техният пример.Ти вече си минал по този път,нали?Еее,харесва ли ти?Чувстваш ли се удобно,като се държиш като тях?Защото по думите ти съм склонна да разбирам,че не ти е харесало особено.Моят съвет е следният:бъди си приятел с тях,споделяй,забавлявай се,нека всичко си е както преди.Освен говоренето и невнимаването в час.Просто поговори с тях и им кажи,че ти си избрал другия път,но не искаш да разваляш отношенията си с тях,защото са ти приятели.Но искаш да учиш и да не се чувстваш неудобно,когато баща ти е повикан при директора,за да говорят по една доста неприятна тема...Но имаш и друг вариант.Ако мислиш,че насила те карат да учиш,а на теб не ти харесва-ами тогава недей.Но първо помисли как ще се чувстваш,когато разочароваш най-близките си хора.Дали ще се чувстваш добре?Дано съм успяла да ти помогна.Желая ти късмет! \/