Страшно съм объркана!Миналата година излизах с едно момче,с което се разделихме по много тъп начин-от единия инат.След него излизах за кратко с друго момче,което ми стана парвото.Забравих го.После се срещах три месеца с момче,на което много даржах,и с което скоро се разделихме.И него го забравих.Само онзи не мога и не мога да го забравя,вапреки че мина почти цяла година,откакто скъсахме!Думи нямам колко ме е яд на себе си!Много момчета харесвам(скоро ще имам нова среща),но никого освен него не мога да заобичам!Опитвам,но не се получава!Като че ли нещо винаги липсва,когато съм с другите момчета,сякаш призракът му ме преследва постоянно и ми пречи да съм истински щастлива с друг.А не искам да е така!С този,когото не мога да забравя,се разделихме,без да си кажем и една дума.После той се праве6е,4е не ме познава и бяга6е от мен,когато ме види на улицата,и кара6е приятелите си да ми отправят неприли4ни предложения и да ме заплашват...Има си приятелка,но когато го срещна с нея гледа земята,вместо да парадира с това,4е ме наранява...Незнам дали се даржи така,защото още му пука за мен,или просто е ядосан,защото знае,че съм говорила лоши неща зад гърба му.Факт е обаче,че вапреки времето,което мина,той все още ме гледа на кръв,когато ме види,и затова си мисля,че не ме е забравил вапреки другата жена...Шансът да се съберем отново е минимален,но защо не мога да гледам напред? Преди да го сре6тна мислех,4е не мога да изпитвам толкова силни 4увства...с него бях 6тастлива както с никой друг.Няма6е зна4ение караме ли се или не,говорим или малчим-радвах се просто да е с мен.С другите просто не е са6тото.Магията я няма,и мен ме е страх,4е към никой друг няма да изпитвам това 4увство,и това ме кара постоянно да гледам назад и да си спомням за него...Обичам го,сънувам го,искам го!Искам да съм щастлива,а не във всяко момче да виждам неговия образ!Боже,не искам още една година да се чувствам така!Имам чувството,че вече наистина ще полудея...Моля ви помогнете ми...