.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5
  1. #1

    Трябва ми материал по химия за понеделник!

    Някой ако може да ми помогне по химия ще съм му много благодарна! Трябва да намеря материал на тема: Замърсявания от Мед,цинк и олово.Мерси предварително

  2. #2
    що не разровиш в нета ? има толкова много инфо ...

  3. #3
    Мисля , че за да стигна чак до тук да го напиша съм се разровила но без резултат .А в този форум се търси помощ ако не се лъжа!Нямаше иначе да пускам тази тема без да съм проверила АЗ. Явно не съм търсила кадето требва и едва ли ще занимавам хората от саита напразно!Не е ли логично ?

  4. #4
    По данни на статистиката около 1017 хил. хa са поливни площи, което съставлява почти 22%от обработваемия фонд за страната.
    Напояването като източник на замърсяване има зад себе си дълъг и сложен път за да се свърже с преките източници- отпадни води от предприятията, зауствани във водни течения. Развива се едно колкото монотонно, толкова и трудно доловимо натрупване на комплекс от метали и най- често върху речните тераси. Наблюдението се осъществява чрез пунктове върху речни тераси и върху тлакове. Тлакът отразява моментната възможност за замърсяване на почвата чрез поливни води, докато почвата запечатва историята на замърсяването. Общият брой на пунктовете за наблюдение е 60, съсредоточени по поречията на основните реки- Искър, Янтра, Тунджа, Марица и др. Основно се наблюдават зеленчукови градини, поливни площи с царевица, овощни градини и др. Основни елементи замърсители са Pb, Zn, As, Cd и в случаи на комбинирано замърсяване от препарати за растителна защита- с Cu (напр. зеленчуковите градини също се третират с Cu съдържащи препарати).
    За по- голяма част от поречията на основните реки, прогнозата за почвите не буди тревога. Причината е в подобряване качеството на отпадните води, зауствани в съответните реки, намаляване на производството, спиране на редица предприятия, замърсяващи или без очисващи съоръжения.

    По поречието на р. Тунджа не се констатира увеличаване на замърсяването на почвите. Диапазон на Кт- стойностите: за олово 0,2- 0,4, за цинка от 0,2- 0,9. Единствено в пункта при Ст. Загова (в горното течение)- за двугодишен период на наблюдение се установява нарастване в интервал 0,2- 0,9 за оловото, 0,2- 0,9 за цинка и 0,2- 0,8 за кадмия. Причина за това замърсяване вероятно са отпадните промишлени и битово- канални отпадни води в района.
    За поречията на реките Осъм, Вит, Росица, Камчия, Дунав и Марица измерените стойности са съизмерими с фоновите. Най- интензивно и тревожно се развива замърсяването на почвите в басейна на реките Тополница, Луда Яна, Огоста, Тимок.
    Района по поречието на Тополница и Л. Яна е основно поливен с добре развита напоителна система. В същото време в този район са отчетени стойности на олово, арсен, мед близки до Кт=1. По поречието на р. Луда Яна се наблюдава значително нарастване на Кт стойностите за медта, движейки се в диапазон 1,3- 5 Кт.
    По поречието на р. Искър от 3- те пункта за наблюдение, единствено в единия- на територията на Софийска област, са отчетени високи стойности за оловото- 2,1 и за цинка- 2,3 и 0,7 Кт за кадмия. Причината е промишления регион и изхвъляните отпадни води. Другите стойности по поречието са съизмерими с фоновите.
    Друг проблемен район са рудниците и отпадъчните води от тях. Типичен пример за това са резултатите за замърсяването на почвите по поречието на р. Тимок. Източник на замърсяването е мина Бор, Р.Сърбия. Диапазон на замърсяването с мед е от 28- до 10,3 Кт, олово- около 3 Кт, цинк от 1,6 до 2,6 Кт, а арсена- от 1,9 до 3,4 Кт. Пунктовете са разположени в ниви, на които се отглежда царевица!.
    Аналогичен е случая и с р. Огоста, в района на Чипровци. Замърсяването започва в горното течение на реката и едва в района на Монтана се наблюдават поднормени съдържания в почвите, поливани с води от р.Огоста.
    Замърсяването на почвите по басейна на р. Струма все още не е значително над фоновото. Но проблем остават някои нейни притоци, замърсени с отпадни води от рудодобив и промишленост. За наблюдаваните пунктове по р. Лебница за петгодишен период на наблюдение, се установи нарастване: за оловото в диапазон 3- до 7,4, за цинка от 0,6 до 1,6 и за кадмия от 0,3 до 1,7 Кт.
    За р. Арда при яз. Кърджали са измерени стойности над 1 Кт за оловото.


    tova stava li [samo tova namerix v neta vij dali stava ]

  5. #5
    Супер! мерси много =D>

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си