Цитирай Първоначално написано от emo_kid_shadow
Ами колкото и да ви е неприятно... трябва да осъзнаете, че все някога ще умрете.... Любовта според мен... незнам как точно да се изразя... все тая... Просто всички натякват за нея, а толкова малко хора ся я срещали... Имаше едно споменче "Любовта е като вярата в призраци- всички говорят за тях, а малцина са ги срещали..." .Пък и според мен в тийнейджърските години не може да се срещне истинската любов... И на мен много пъти ми се е искало да повярвам в любовта, но просто не става... А дали любова към живота те кара да живееш е друга тема на отеделен разговор...

А и за Emohater-ите: не си режа вените (колкото и да не искате да повярвате)...
Така или иначе ще умрем, но защо трябва да размишляваме върху това предварително? Ще му мислим, когато стане. Ако искаш да знаеш, дядо ми почина преди 4 месеца - за пръв път през живота ми ме накараха да отида на погребение, и още сънувам кошмари. Засега не съм имала любовни кошмари...
Имаше и друго споменче: "Любовта е като вятъра - не е нужно да я виждаш, за да съществува.".
Кой ти каза това за тийнейджърските години и истинската любов? Съседите се познават от гимназията, а са на близо 80 години. Родителите на една приятелка също са се запознали тогава. А най-добарта ми приятелка срещна любовта си точно като направи 16, а момчето й тъкмо беше станало на 17.
И може би не се изразих правилно - може би не точно любовта те кара да живееш, но тя дава смисъл на живота ти. Просто е безсмислено да вършиш каквото и да било без поне мъничко любов - така и насладата от извършеното е по-голяма.