Цитирай Първоначално написано от emo_kid_shadow
Много съжалявам за дядо ти...Това е нещо наистина отваратително На никого не пожелавам да изгуби близък... Просто исках да кажа за тази тема,че ако си влюбен не е нужно всички да разбират и да пишеш теми във разни форуми... Любовта е нещо наистина лично...Радвам се, че поне някой е намерил смисъла в тоя скапан живот и се е влюбил и са му отвърнали подобаващо на тези чувства...
Пък и като мислите, че емотата са тъпи-ОК, това не е мой проблем! А като ме наричате тъпа не се обиждам, защото това са моите виждания за живота...Но според мен...не знам...може би първо трябва да поговорите с някое емо и чак тогава да му давате определения. Защото из нета има много митове, които нямат нищо общо с реалността...
А колкото до тази история за щастливата любов от тийнейджърските години ми е доста трудно да повярвам, че е истина... Но това няма значение...
Съжалявам ако съм влязла в противоречие с възгледите на някои хора...Просто изразих мнението си... Смъртта все някога ще настъпи за всеки един от нас...
А смисъла на живота....Кой някога е успявал да го открие?
Виж, не говоря за смисъла на живота. Говоря за онова, което ще те накара да го виждаш смислен. Каквото и да правиш, ако го правиш без любов, без внимание, няма начин да изпиташ такова удовлетворение от свършеното. Сама сигурно знаеш, че ако вършиш нещо, което не ти е приятно, и всичко го правиш без желание, 1. не успяваш да направиш кой знае какво, 2. реално не си доволен от резултата.
Колкото до емотата, и аз не съм много запозната, но от каквото съм прочела - че са просто хора, които преживяват по-дълбоко емоциите, независимо добри или лоши, то по тази логика и аз съм емо. А досега никой не ме е пращал да си режа вените... Може би защото не изглеждам точно като емо, а тук се намесва и отхвърлянето, което налага обществото на различните.