Здравейте,

Бях се регистрирал отдавна, но с течение на обстоятествата едва скоро си възобнових паролата и отново съм сред вас...


Преди време се запознах случайно със едно момиче в сайт за запознанства (тя ми писа първа)... Беше по време на зимната ни ваканция и тя не беше в моя град (иначе учи тука)... С течение на времето, сякаш се поувлякох по чата с нея и започнахме всеки ден да си чатим. Разменихме си и скайповете... Започнахме и двамата да си говорим за нашата евентуална среща... В нашите представи, тя щеше да е нещо изключително красиво.

Минаха няколко дена, когато тя се върна тук и си уговорихме среща, близо до един парк. Видяхме се... беше много странно, но... постепенно си заговорихме за разни неща... Тя се държа малко спекано, но... това момиче ме накара да я обикна. Разхождахме се в продължение на няколко часа, когато стана време тя да се прибира. Когато се прибирахме за миг, както я държах за ръката, я обърнах и я целунах. Това беше най-красивата ми целувка с момиче... може би защото беше и първа Имахме още малко време... докато се връщахме от парка заваля дъжд Тогава пак се целунахме... не мога да опиша как се чувствах, но всеки от вас го е изживявал.


Вечерта премина с писане на доста sms. На другия ден се видяхме отново, отново и на парка. Но тъй като беше студено, тя ме покани у тях ... да гледаме филм Филм не гледахме, но страстните целувки и до ден днешен ми "парят" на устните. Така... в продължение на 1 седмица започнахме да се виждаме доста често... всеки ден в тях. Една вечер, освен целувки се и поразсъблякахме малко. Тя се спече и се одръпна... Беше доста рано, а и тя - малка.


Така сякаш взе да се отдалечава малко от мен... но това, което бях видял в нея ми беше достатъчно да я преследвам... Имаше момче, в което се кълнеше че е влюбена, но е на стотици километра от нея и се бяха виждали само веднъж - лятото, докато са били на море и там са се запознали. Това момиче беше лудо по него и постоянно споменаваше името му, докато аз бях до нея... След като нещата взеха да се отдалечават, и аз се одръпнах от нея. Без да и пиша, без нищо. Не след дълго тя ме потърси - Поиска да се видим. Ех, видяхме се... Отново сякаш не беше станало нищо. Целувахме се, излизахме, когато след 1 седмица отново се здърпахме. Това момче и беше в главата постоянно, но и същевременно ми се обаждаше... "скарахме" се... престанахме да си пишем. НО - след няколко седмици тя отново ме потърси. Тичах като луд след нея, огаждах и... Ходех до тях "замалко", след училище. Забавяше ме с думите "остани още малко", което в последствие се превръщаше в цяла нощ... Спал съм по 3 часа и след това първа смяна, но щом тя беше до мен ...Тя беше първата, която "отвори" сърцето ми и ми даде възможност да разбера смисъла на думичката "любов".


Но нищо не свършва и до тук... Връщах се при нея отново и отново, независимо колко ме нараняваше. Ето обаче - мина се известно време, когато тя говореше и говореше за него постоянно.... как щял да и идва на гости и т.н. Опитвах се да и обясня че връзка от 300км няма как да бъде реална и това, че се бяха вижали само веднъж за половин година... Моите нерви бяха свършили вече, когато и се развиках да не ме търси повече. Тогава замлъкнахме отново за около месец, когато пак ме потърси и така пак, и пак Не можех да и откажа среща...


Но дойде и времето, когато след 6 месечно преследване разбрах че няма да стане работата. Това беше първото момиче, в което се влюбих. Първото момиче с което сме плакали един над друг. Момичето, на което съм се молил. За жалост тя не ме обикна. Така или иначе исках да и оставя някакъв спомен за мен, защото предстоеше лятната ваканция... след дълги размисли реших да е нещо, което ще е голяма изнената и да се забелязва в една стая... а не няква тъпа снимка, или нещо, което щеше да отлежава на шкафа и... поръчах да ми ушият ОГРОМНО плюшено сърце, на което от едната страна пишеше "Love ****(името й)", а от другата страна моето име с големи букви. Напръсках го с парфюмът, с който бях на първата ни среща, по който тя се разтапяше. Опаковаха ми подаръка, специално за целта... накрая дори аз самият бях изненадан от крайният продукт
Цяло лято нямаше да се видим (тя си замина при родителите й), за това и подарих сърцето на края на учебната ни година, като се видяхме замалко пред квартирата й. Казах и като се качи да отвори пакета (тя не знаеше какво има вътре) и да изчака да получи писмо, което ще и пратя... А то започваше:
Здравей ****,

Преди да започнеш да четеш надолу - моля те, прочети това докрай!!!



Започвам да пиша това писмо със смесени чувства...

Надявам се да си си видяла подаръка вече. Може да ти хареса, а напротив - може и да го изгориш, ако ме мразиш...! Както се казваше в един филм "всяко момиче изгаря снимката на бившия си любовник, а после осъзнава че любовта я гори дори по-силно от пламъците...". Това е моето сърце Внимавай с него, защото е много наранено и му остава съвсем малко до края. Върху името ти има следи от сълзите ми, защото като го взех - плаках за теб Онази вечер не можах да спя. Късно в ноща легнах на сърцето... спах, сякаш бях в прегръдките ти!!! ...... Когато ти потрябвам - сърцето ще е до теб, но не и аз!!!

Исках да ти го подаря, защото ти беше много специална за мен! ТИ беше ПЪРВОТО и най-важно момиче за мен! Още пазя спомените от нежните ти целувки (никоя не може да ми ги даде) и прегръдки. Как се целувахме като се събудихме в онази ранна утрин, а слънцето тъкмо изгряваше... но може би дори и не си спомняш... К'во толкова - някво момче, което ти "върза". Няма друг начин по който да ти се отблагодаря за всичко
...................
... следва дълга поредица от нейни sms, с които и доказвам как сама си противоречи...


В него бях написал всичко, както го чувствам.



Тя ми отговори че не е получавала по-хубав подарък до момента, че си спомня за онзи невероятен аромат и че... дори не заслужавала да ми чете красивите думи.


Мина се време... цяло лято. Веднъж се опита да се свърше с мен, при което не получи отговор. За мен тя постепенно "отшумя". В началото на тази година тя се свърза с мен. Искаше да се видим да ми каже нещо цитирам "много важно"... Видяхме се замалко, след 4 месечно прекъсване. Като ме видя... грейна. Сподели че момчето, което е обичала я е зарязало и не са се виждали въобще. "всичко, което ми каза... стана така"...


Но не сме се виждали, само ми прати 1-2 sms на рожденният ми ден...



Връзката ни изцяло отмина... Но датата 27 Януари още пари, а именно тогава се видяхме за първи път миналта година. Помня точно и часът.


В момента се чудя... дали да я потърся, въпреки всичко тя е онова сладко момиче, от което помня само добро... Мисля да и се обадя да се видим (естествено ако тя пожелае), да минем по "първите стъпки" или въобще да не я търся... как мислите