Вярвате ли му/и?

[klamer4e]

Емииии откакто го познавам не му вярвам... Защото го познавам какъв е... А и аз не съм много "послушна" де... Единственото нещо, за което някога съм му вярвала е това, че ме обича.. И това ми е достатъчно. Дори една вечер да е с някоя, дори да прави с нея такива неща, които с мен не, аз ще знам, това няма да промени чувствата му към мен.. Както и моите към него... А ако случайно той вече не ме обича... Еее... Значи е време да скъсаме...

[gPa3HuTeJl]

Аз й давам п1лното си доверие, а тя не ми вярва... постоянно ми се с1рди за най - малкото нещо... и аз незнам вече какво да правя.. а нито с1м се " д1нил " нито нищо...

[plmn]

Казано е - В живота можеш да вярваш само на себе си и то не винаги.

А конкретно за мен - ами нямам си гадже, така че и да вярвам и да не вярвам все тая...

[MoHuTo]

Не мога да му имам доверие на 100%... такова доверие съм гласувала, единствено на майка си и на братовчедка си

[KiLLeR_InSTiNkT]

Да кажем 99%, винаги си имам едно наум...

[sh3_1s_7h3_0n3]

Едно време вярвах..безусловно...

...но впоследствие осъзнах 'глупостта си'...

какво е станало???

Тъпото е, че когато си хм... 'влюбен'... си 'заслепен' и не можеш да бъдеш обективен спрямо 'човека до себе си'.. иии приемаш всяка негова дума, мимика, жест... за 100% истина. Въпреки че може да има невъобразимо много сигнали, че нещо не е наред, ти просто не ги виждаш и вярваш на неща, които ти се иска да бъдат така.

Е.. нещо подобно беше и в моя случай... Прекалено много вярвах... за всичко... и прекалено много се 'раздавах'... за тоз', дет' духа...

Лошото е, че такива неща остават следа... и като си се опарил веднъж... за всяко нещо започваш да търсиш под вола теле... Идиотско е..., но по-идиотското е да се предовериш на някого и после да се чувстваш като последния глупак...

За това.. винаги си имай едно на ум. Но не си го навивай на пръста...

[LitTlE_BeBsIiI]

Нямам му никакво доверие..

[machoka]

Едно време вярвах..безусловно...

...но впоследствие осъзнах 'глупостта си'...

какво е станало???

Тъпото е, че когато си хм... 'влюбен'... си 'заслепен' и не можеш да бъдеш обективен спрямо 'човека до себе си'.. иии приемаш всяка негова дума, мимика, жест... за 100% истина. Въпреки че може да има невъобразимо много сигнали, че нещо не е наред, ти просто не ги виждаш и вярваш на неща, които ти се иска да бъдат така.

Е.. нещо подобно беше и в моя случай... Прекалено много вярвах... за всичко... и прекалено много се 'раздавах'... за тоз', дет' духа...

Лошото е, че такива неща остават следа... и като си се опарил веднъж... за всяко нещо започваш да търсиш под вола теле... Идиотско е..., но по-идиотското е да се предовериш на някого и после да се чувстваш като последния глупак...

За това.. винаги си имай едно на ум. Но не си го навивай на пръста...

Повече от идиотско е, мен ако питаш По-добре е да се 'предовериш', от колкото да търсиш под вола теле. Защото е единият случай поне до даден момент ще имаш една истинска красива връзка. Иначе ще си 'вечното съмнение', което в един момент може да писне на човека до теб.
Плюс това, има едни такива мъже, дето като много вярват в тях и .. това ги чегърта отвътре когато застанат до друга жена. Това е психологически момент - опитваш се да направиш всичко възможно да оправдаеш доверието в себе си, защото знаеш, че сгафиш ли веднъж - не съмнение, ами направо нещата приключват.
В съмнението няма чар, по-скоро отблъскващо е.. А доверието у теб те кара да направиш всичко да го оправдаеш.

[sexy_dizzy]

Все още не ми е доказал достатъчно, че има защо да му вярвам, а доверието се доказва постепенно..ние сме още в началото на връзката..така че засега му нямам абсолютно доверие....

[yuyuto]

Мнем... Той понякога си съчинява и аз винаги имам едно на ум... Но досега не ме е лъгал за сериозни неща... Но не знам, щом ме лъже за малки, може да почне и за големи... Уффф... Не знам... Ако го усетя, че ме мами, ще го изритам и толкоз... Да прави квот ще...

[krem4et0]

Едно време вярвах..безусловно...

...но впоследствие осъзнах 'глупостта си'...

какво е станало???

Тъпото е, че когато си хм... 'влюбен'... си 'заслепен' и не можеш да бъдеш обективен спрямо 'човека до себе си'.. иии приемаш всяка негова дума, мимика, жест... за 100% истина. Въпреки че може да има невъобразимо много сигнали, че нещо не е наред, ти просто не ги виждаш и вярваш на неща, които ти се иска да бъдат така.

Е.. нещо подобно беше и в моя случай... Прекалено много вярвах... за всичко... и прекалено много се 'раздавах'... за тоз', дет' духа...

Лошото е, че такива неща остават следа... и като си се опарил веднъж... за всяко нещо започваш да търсиш под вола теле... Идиотско е..., но по-идиотското е да се предовериш на някого и после да се чувстваш като последния глупак...

За това.. винаги си имай едно на ум. Но не си го навивай на пръста...

Въпрекиу, че съм била лъгана и наранявана, не съм загубила безусловното доверие в хората. Вярвам на малко хора, но знам, че няма да ме предадат. вярвам безгранично и на приятеля си, защото никога не съм го хванала в лъжа и си признава неща, които дже не искам да знам........

[VinDiesel]

Имам и голямо доверие.До сега не съм се съмнявал в нея за нещо

[iohanka_vr]

Razbirase 4e mu imam doverie no ako vse pak se usqmna v ne6to vinagi go pitam za da nqma nedorazumeniq ;]

[machoka]

krem4et0,
и аз това казвам ..

напоследък май е модерно, или поне повечето момичета около мен го правят 'моят ме разочарова, скъсахме.. така ми е много по-добре, без мъж, сама.. вие сте свине'...

променят си коренно светогледа само заради един неуспех, което е адкси глупаво. Не давате шанс на такива момчета, като мен например

[mElityyy]

Вярвам му.. напълно и 100% и знам че и той ми вярва.. и знам..че ако продължаваме в тоя дух.. ще изкараме дългооо
НО според мен доверието е процес на времето.. защото не всеки може да се научи да не лъже примерно.. но ето.. възпитали са го да не лъже и това е.. и откакто съм с него в началото признавам го послъгвах..но.. той ме научи да не лъжа.. ей така.. от само себе си.. и спрях да го лъжа.. нз.. толкова е по добре да си признаш.. вместо да ти е гузно че не си казал.. нз.. лично мнение

[Obsession]

Никога съм нямала 100% доверие на момче.

[krem4et0]

krem4et0,
и аз това казвам ..

напоследък май е модерно, или поне повечето момичета около мен го правят 'моят ме разочарова, скъсахме.. така ми е много по-добре, без мъж, сама.. вие сте свине'...

променят си коренно светогледа само заради един неуспех, което е адкси глупаво. Не давате шанс на такива момчета, като мен например

Да те ранят 1 път е ок, но аз съм ранявана доста пъти и пак съм вярвала, че мъжът за мен ще заслужи пълното ми доверие. Може би съм прекалено наивна, но смятам, че когато си с 1 човек, трябва да си абсолютно честен и искрен с него.
Няма абсолютно нищо от моя настоящ или минал живот, който той да не знае. Включително му се доверявам и за семейни неща. Никога не е предал доверието ми. Даже като знам, че имам да пазя тайна, му я казвам, защото просто не търпя, да знам, че пазя тайна. Той по-добре от мен ще я опази.
В крайна сметка съм решила да прекарам живота си с този човек - доверието е задължително!