Цитирай Първоначално написано от sh3_1s_7h3_0n3
Цитирай Първоначално написано от sexita
Цитирай Първоначално написано от sh3_1s_7h3_0n3
Едно време вярвах..безусловно...

...но впоследствие осъзнах 'глупостта си'...
какво е станало???
Тъпото е, че когато си хм... 'влюбен'... си 'заслепен' и не можеш да бъдеш обективен спрямо 'човека до себе си'.. иии приемаш всяка негова дума, мимика, жест... за 100% истина. Въпреки че може да има невъобразимо много сигнали, че нещо не е наред, ти просто не ги виждаш и вярваш на неща, които ти се иска да бъдат така.

Е.. нещо подобно беше и в моя случай... Прекалено много вярвах... за всичко... и прекалено много се 'раздавах'... за тоз', дет' духа...

Лошото е, че такива неща остават следа... и като си се опарил веднъж... за всяко нещо започваш да търсиш под вола теле... Идиотско е..., но по-идиотското е да се предовериш на някого и после да се чувстваш като последния глупак...

За това.. винаги си имай едно на ум. Но не си го навивай на пръста...
Въпрекиу, че съм била лъгана и наранявана, не съм загубила безусловното доверие в хората. Вярвам на малко хора, но знам, че няма да ме предадат. вярвам безгранично и на приятеля си, защото никога не съм го хванала в лъжа и си признава неща, които дже не искам да знам........