От това, което чета, виждам, че искаш да се промениш, а не тънеш в самосъжаление. По-горе бяха казали, че това били хубави години и че си ги пропилял. Според мен не си ги пропилял. Цялото това учене ти е помогнало да разшириш мирогледа си, да обогатиш себе си като личност и пр. Да не говорим, че е нелоша тренировка за университета, където (убедих се вече) системното учене е по-добрата тактика пред ударното заучаване на нещата седмица преди сесията.
Оттук нататък пред теб има само един път - напред. Щом си учил, със сигурност ще влезеш в университет и там получаваш шанса да започнеш "на чисто', с нови хора, които ще видят новия човек, а няма да имат вече изградени впечатления за теб.
Отключи малко себе си, дай си шанс - започни да се интересуваш от света около теб. Недей просто да живуркаш, пречупи се, накарай се, ако искаш, но опитай да общуваш с тях. Сигурен съм, че ще си намерите някаква обща тема. А оттам се започва. През лятото отиди със същите тези хора, с които ти е приятно и не искаш да се забравяте на кафе, някъде извън града - вече не като съученици, а като приятели. И така, ще натрупаш достатъчно чисто емпиричен опит, за да приемеш предизвикателството да се докажеш пред нови хора.

И все пак, у мен остава живо съмнението, че проблемът не е толкова някаква твоя социопатия, колкото родителите, които смятат, че единствената истинска ценност в живота е науката и празните забавления са крайно ненужни на един млад човек. Ако е така, проблемът ти е на съвсем различно ниво и дори става още по-сложно, защото не е особено приятно и лесно да се изправиш срещу тях и да отстояваш мнението си.

Както и да е, пожелавам ти успех и въобще не съжалявай - не си изпуснал нищо, на което да не можеш да се насладиш в следващите години.