Незнам какво става с мен.. Имам си човек,който държи на мен,на който му пука за мен, който ме обича,за който съм всичко.. Така той безброй пъти ми е казвал и доказвал.. ноо в мен живее постоянния страх от самота,наистина го обичам и неискам да го загубя!Знам,че и той ме обича,вярвам му,но понякога се дразня на себе си,попринцип не съм ревнива,но в редките случаи,когато проявя ревност(обикновено не си го признавам пред него) е много болезнено за мен самата.. осъзнавам глупостта си,защото той не ми дава поводи и му вярвам,осъзнавам и че така се самонаранявам,но продължавам с мойте си страхове..Може би е така,защото сме от различни градове,но скоро ще сме заедно и незнам... Той ми е казвал 1000 пъти че с мен за пръв път е истински щастлив,че в мен вижда всичко,което иска идеалното за него момиче да притежава,че не би ме оставил никога,защото по -невероятно момиче от мен нямало да намери... Вярвам му, имам му пълно доверие,убедих се че думите му за любов не са празни приказки.. но паак се съмнявам и се страхувам,че ще му омръзна,че колкото и да не му се вярва може да срещне и по-красива и по-добра и да се влюби,че чувствата му може да изстинат..Нормално ли е това? И вие ли се чувствате така? Нормално ли е да сме безкрайно щастливи да с е обичаме толкова,а аз да не мога да се радвам наистина на живота и да се отдам на щастието,заради (може би) тъпите си страхове,които сама си осъзнавам,че ми пречат да съм напълно доволна и щастлива.Това да съм в постоянен страх от нещо без явни причини нормално ли е?? Понякога кат ми каже "обичам те безкрайно много" нещо такова и аз вместо да се зарадвам си казвам наум "да бе" или си му го казвам направо.. Понякога,когато е с приятели и аз знам,4е е така,примерно играе карти с компанията и ми звъни да ме чуе или аз на него,чувам около него момчетата,даже за да ме убеди че не ме лъже ми дава да говоря с някои от тях.. и като затвори си го представям с друга и се разкъсвам така..Когато сме заедно по не е така,може би разстоянието е причината.. Вярвам му и не му вярвам напълно едновременно.. Искам да се отърва от ревността и страховете си ноо май характер така лесно не се променя.. Е дълго се получи,ако ви е инт или сте преживели подобни ситуации пишете