Благодаря и на двете ви... Преди малко, когато написах това мнение бях малко депресирана, защото мислех, че въобще не знам какво правя и защо... просто си бях втълпила, че всичко в любовта си е изгубило смисъла... но сега, когато си излях душата и увеличих музиката на МАХ ... се пооправих и вече си тананикам...
Просто ми е супер неприятно всички да знаят кой харесвам и когато минавам покрай него да ме побутват и да се усмихват и да ми говорят... просто всичко се разбира.Супер неловко е...
Зададох въпрос на единствената ми фр (вече), която винаги е пазила тайна и ме е окуражавала... попитах я "Аз човек, който се предава ли съм ?... " (не й казах, защо я питам - нарочно; просто я помолих да отговори)...тя каза "Не, ти винаги се бориш в името това, което искаш да постигнеш.Познавам те.".... Това наистина ми въздейства.След малко добави "И този път не изневерявай на себе си"... и това със силата на цунами ме накара да се свестя от транса, в който бях изпаднала... Казах си "Това съм аз, за Бога !?...Не съм се променила.Няма и да се променя.Каквото и да става ще гледам с усмивка към слънцето"...станах и затанцувах... Боже! Имам чувството, че душата ми си пое глътка въздух...
Но... как да продължа след като чувствата ми към първото момче не са истинали... С разтреперани ръце пиша следното, но е истина... Обичам го.А другият изведнъж се появи... И отново съм на кръстопът.

За предните мнения много, много ви благодаря хора !... 10х