Никога не съм се радвала на имения ми ден и не съм го възприемала за особено 'специален', защото никога не съм го 'празнувала', а и никой не се е сещал за него освен родителите ми, чичо ми и баба ми, на която съм кръстена. А пък и на следващия ден имам РД, което допълнително омаловажава ИД-то.
Пък и са зимата... по време на ваканции или сесиии..и единствено могат да се сетят най-добрите ми приятели, но когато и те 'забравят' или се сетят в последния момент... се получава още по-'сдухарско'.. Особено тази година... Като бях по-малка, се вълнувах много повече за рождения си ден специално.

Коледа... нея си я празнувам с цяяялото семейство и затова толкова много я харесвам... особено настроението, което носи.
Макар че вече не умирам от чак такъв 'кеф' като трябва да украся елхата... а преди хленчех на майка ми да я правим 1-2седм по-рано 0.о

На НГ.. там е относително... зависи къде си, с кого си... последните години беше доста 'изнервящо' преди това... амааа иначе си го бива.

Но Великден...тръпката... в омацването с боя до ушите и денонощното ядене на яйца и козунаци... о0о още я има!