Здравейте,ето поредните ми терзания....толкова ми е трудно,просто исках да си излея мъката,да споделя с някого,а нямам с кого...толкова е трудно,когато си сам;чудя се какво да правя...Моите родители се скараха с родителите на баща ми,и по-точно майка ми и те.те я обиждаха,унижаваха,говорех а лъжи....съжалявах я ,и нея ,и баща ми.Помагах с каквото мога,подкрепях ги,но.... Преди през почивните дни излизахме с майка ми,споделях и нещатата от моя живот,говорихме си,а сега сякаш просто не съществувам.Преди ми мрънкаше,че не можела да ме вижда, а сега...Постоянно брат ми е в устите и очите им...той това направил,той онова...аз постигнах толкова важни за мен неща в живота ми,а получих само упреци,че нищо не съм направила.Винаги,както се казва 9-та дупка на кавала.Това страшно много ме измачва и тормози.Сега ,ако говотрим за нещо сериозно с майка ми,няма да е както преди аз как се чувтвм или тя,ами ще е за бабини и какво приказвали..постоянно ми го повтаря...писна ми!!!Вчера-8ми март,станах рано сутринка,като си мислех,че тя ще иска да излезем по центъра,НО...и това нестана.Всички излязоха...бях сама цял ден вкъщи,излязох само ,когато тряжаше да отида на урок за 1 час.Като се прибрах се оказа,че ми е сърдита,защото не съм и четитила празника.Тя се сърди,а аз какво да кажа...мен никой не ме търси,не ме споменава.Значи вчера тя имаше време за да излезе с нейна приятелка,а нямаше време да излезе с мен.Толкова ме заболя от това.Просто бях забравена от хората,които най-много обичам!През седмицата почти не се виждаме,макар че живеем на едно място,но аз сам на училище от 7:30 до 17:00 всеки ден и просто няма време,като се прибера уча и така...Но не очаквах това да направи...Вечерта знаех,че ще излизат там със семейни приятели,няма лошо,но взеха отново брат ми,а на мен ми казаха"ти трябва да останеш сама"Не че съм се натискала да ходя с тях,ама...Когато отидоха,след има няма половин час ми се обади майка да ходя при тях,защото Иво бил там(мой мн добър приятел,по-голям от мен),защото той питал за мен.Да бе,и какво д правя там,като те не ме искат,собствеите ми родители.Тя нямаше да звънне,ако не беше Иво,но да,така и не отидох!те сеприбраха към 1 часа.И днес сутринта всеки се намусорил...не мога да огрея навсякаде,и мен мнго ме боли,че майка ми се промени откакто се скараха,та аз почти не съществувам за нея! По цели нощи плача и се чуд какво да правя.Толкова проблеми имам,а не мога да и споделя и да потърся помощ от най-важните хора.И вените се опитах да прережа,и пак нямаше файда,болката си продължава,но просто се усещам ,че няма да издържа още дълго време!
Благодаря на всички ,които изчетаха скучната ми истрия!