Хора искам да ви споделя че ми е много много Гадну...да...несподелена любов...Признах му че го обичам а той...той каза че неможе да има нищо между нас и незнам си кво...преди имахме нещо но според него не се било получило...Казах му в очите че го обичам и не веднъж му го казах онази вечер...Казах му че имам нужда от него, че супер много го искам..желая...а той неискал никой просто нямало да се получи...незнам какво да правя...просо силно много го ИСКАММ!!!и едвали това чуство ще се изпари скоро....Признах му това исках да направя..мислех че все пак можех да имам малко шанс..но Увии..няма такъв..но все пак надеждата умира последна..аз ще се надявам дори и да няма смисъл..просто обичам го и това е...просто аз бях първата, която му признава нещо такова...така казва той...! е кажете ми какво да направя...да го забравя ли...( а аз немога да го забравя след като сме от едно даскало) ..да се боря ли за него...и как..дали ще има смисъл...аз незнам просто ми е супер гадно тук в сърцето...