От доста време се сещам за тази тема на прословутия форумен герой Вамп, но чак сега се организирам да си седна на задника и да оставя своя коментар. Абе като се замисля, защо оплюхме човека? Я кажете дали има човек които иска да бъде сам? Когато човек е отхвърлен, наранен иска ли да си стой сам, нямам в предвид само без гадже, по принцип да е сам, без приятели, познати и така. Бидейки отхвърлен, изоставен, някои дали не си е мислил аджиба сега се хващам с първия/та срещната. Не Ви ли е идвало в такива моменти да предложите на някои които едвам познавате, да му кажете абе кефиш ме, искаш ли да бъдем заедно, че искам да забравя предишната/яит, ама си го казвате наум.
Предлагам всичките дето го оплюхме сега да му се извиним. Вамп извинявай от мене. Това което каза всеки си го е помислил, но никои не го заяви публично. Сега по никакъв начин не те оправдавам там за 14 годишните пикли. Това е тъпо, пробвай с поне 16 годишни, ако може и да не са пикли.
Знаеш ли, наблюдавам, че фразата “Колкото да не бъда сам” има доста широко приложение, в живота. Първо ще ви кажа аз какво направих. Преди месец приятелката ми ме заряза. Всичко си вървеше, както трябва, до предишния ден и в една петък вечер ми се обади и ми каза, че повече няма чувства. Както и да е. Какво направих аз тогава. Имах си още отпреди да познавам нея една охажорка, с която си бяхме приятели, но аз пазех дистанцията, защото осъзнавах, че сме различни хора и интимно нямаше да се разберем. Аз обаче я поканих една вечер на гости, правихме, що правихме през нощта, и на сутринта всъщност й казах, че не мога да се занимавам сериозно с нея. Ако иска да се виждаме само за таковата ок. На нея й стана много мъчно. Каза ми, как вече повече от половин година била влюбена в мене, как се молила за тоя момент, да бъде с мен, пък аз да постъпвам така. Абе май я нараних. Ето как от нараняван, човек може да се превърне в нараняващ и да нарани, хора с които нищо не са го заслужили. Има доста такива примери в живота, не мислите ли? С моя най-добър приятел си говорихме, че в такива моменти човек прави много грешки. Той също си призна, че в подобни ситуации, обикновено налиташ на всяка и “Колкото да не бъде сам”, най-често попада на най-нeподходящи и калпави жени. На кои ли не му се е случвало нещо подобно, я си признайте.
Лично аз когато бях с предишната ми приятелка, “Колкото да не бъда сам”, търпях всякакви работи. През двата месеца които бях с нея, нито веднъж не сме се карали, а и аз мразя кавгите. Имаше неща с които определено не бях съгласен, но си траях. Даже когато се опитваше да ме настройва срещу родителите ми, пак си траех, като разбира се си слагах едно наум, и защо? Ми “Колкото да не бъда сам”. Един приятел, скоро ми сподели, че на брат му вече в буквалния смисъл на думата му поникнали бели косми от глупостите и прищевките на приятелката му, с която е на семейни начала от две години, но я търпи, само “Колкото да не бъде сам”, защото е много зле да си сам на 31. Сещам се за моя братовчед, които претърпя болезнена раздяла след 3 годишна връзка, и сега “Колкото да не бъде сам” се хвана с една дето се чудя как я търпи, общо взето грозна, нахална и със самочувствие. Точно това е и причината да го виждам вече по-рядко, защото не мога да я понасям. Я се сетете. Не познавате ли двойки, които са доста различни, като хора, чудите се какво ги обединява, но е факт, no body wants to be lonely!
Айде със здраве, и Вамп, дано да не бъдеш сам!