Вече съм достатъчно голям и разбрах нещо интересно.Всичко което ни се случва зависи от нас самите,най-вече от възпитанието ни и от сърцето ни,съвестта играе голяма роля(които я имат).Само добрите хора имат съвест обаче.Факт е,че простаците в даскало,тия оправните небрежни момчета винаги се оправят,не търсят вината в никого,не се тормозят,не се стараят,не се разболяват,те се забавляват.После отиват студенти или си бачкат кротко и цял живот им е гот,но те не мислят за утре,не страдат.Един нормален съвестен човек,непрескъснато си задава въпроса ЗАЩО,КОГА и т.н.Докато търси отговора минава целия му живот и нищо не е видял накрая,не и от добрата страна.Един небрежен тип трудно може да обича,той граби от живота и не дава нищо,живее за мига и е щастлив,един свестен съвестен пичага обаче все чака любовта и все не я намира,нищо,че е под носа му.Толкова е сдухан,че не си вдига погледа от земята,а любовта го подминава и се забива с най-големия цървул.Зрелите круши свинете ги ядат,да!И аз като един хибрид от 2-та типа личности по-горе си зададох въпроса,какво постигнах дотук.НИЩО!Не се знае дали ще отида студент,нямам приятелка вече,не съм имал и много,но пък са били красавици.Нямам много кинти,е да,ще имам отлична диплома,супер ще има тоалетна хартия в кенефа.Щастлив не съм вече.
Всичко което съм постигнал съм го постигнал с лъжа,измама,с мотивация и живот за мига,без дълги планове за бъдещето,без излишно колебание и страх.Сега нямам нищо и за това са виновни наште,защото когато съм бил хлапе и психиката ми е била податлива,те твърде рано са ме отчаяли от живота и са насадили чувството в сърцето ми,чувството,че съм боклук,който може да бъде щастлив единствено за миг и то докато се преструва.Какво ми пречи-съвестта!Каквото и да казвам имам я,дори и да прееба някой,съжалявам после,за 2 невинни лъжи дето съм излъгал мойта ги помня още...А мен за колко неща са ме лъгали само...А на всички провалили се родители,такива които възпитават децата им,че трябва да бачкат за да изкарват пари и т.н.,да живеят живота си за системата и за дойде утре и да има парче хляб на масата ще им кажа да го...те знаят кво да го прават всъщност нали цял живот го д*хат...
Преди време прочетох графит на една гара,"Баща ми беше страхливец,аз също ще бъда страхливец",истина е,колкото и да се стараеш няма измъкване от миналото...И защо съм учил всички тези години,защо съм слушал нашите,защо когато кривнах от правия път се върнах и търсих вината в себе си,когато вината е била в наште и техния провал като родители.Моите връстници сега си имат коли,гаджета,приети са тук и там,а аз си седя унас или обикалям кафетата с утайките от града,дори приятели нямам вече,нямам мотивация за каквото и да е.Знам единствено,че ако искам някой ден да бъда щастлив трябва да грабя от живота с пълна силна,да използвам всички хора,досега не съм го правил,винаги ми е пречила съвестта.Да,сега разчитам на късмет за да почна да си уреждам живота,защото нямам на какво друго да разчитам вече.Душата ми отдавна се е предала,не изпитвам почти никви чувства и то на периоди само.Поне още се харесвам в огледалото,когато се погледна не ми личат всички тези неща които пиша,не само това ами и изглеждам като всички "гъзари"...Някой ден ако имам деца няма да ги карам да порастват рано и няма да ги обременявам с моите проблеми и да ги правя меркантилни боклуци.Живота е за да се живее,малките неща и удоволствията пълнят живота,не отговорностите и великите планове за бъдещето които се провалят.Та това е истината,психиката се формира и изгражда в даскало,после такъв си в живота,а когато срещнеш най-голямото предизвикателство любовта,ако е останало нещо човешко в теб,поне за миг да не мислиш как само да взимаш без да даваш и имаш куража да си я спечелиш и заслужиш,очакват те много щастливи моменти и не малка доза разочарования.А ако никога не си бил обичан и не си обичал,живота ти е бил напразен и тази празнина не могат да я запълнят нито мерцедесите,нито тлъстата заплата или холестеролната пържола която спомага за изпращането ти в Ада...