Постът ти ме подразни.
И знаеш ли, защото си един мухльо без капка мотивация. Защото опитваш да обвиниш Съдбата за това, което ти сам си си причинил. Нали знаеш, каквото сам си направиш, и Господа не може. Всички имаме такива моменти, какво си мислиш?
Всички се чувстваме смачкани от живота. Всеки от нас има своите тривиални проблеми.
Да седна ли да ти разказвам историята си? Не вярвам твоята да е по-лоша от моята. И все пак аз не съм седнала да се жалвам пред света за неуспехите си. Стегни се.
И аз не съм приета студентка, и не защото не съм знаела, а защото някой си е платил. Мислиш ли, че не ми беше кофти? И аз обичам, и аз не съм с този човек. Е, сега какво? Да се хвърля от някой мост ли? Човек трябва да гледа напред и да успява. Да се радва на малките неща, защото този живот се живее веднъж. И трябва да го изживеем максимално правилно. Всеки избира кое е правилно за него. Разбери и ти и не се измъчвай.
Прав си, нищо не може да замени обичта. Но когато "любовта на живота ни " си тръгне не свършва света. Нито историята ни. Сигурно ти е кофти, сигурно се чувстваш незавършен .. но, моля те, вземи се в ръце.

Не знам колко време си бил с това момиче, но искам да ти кажа, че всичко се оправя.. рано или късно.
За приятелите : аз затова имам 3-4 приятели и знам, че са мои хора и мога да имам доверие, всичко останало са просто познати.
Семейството : грешките не са само в родителите. Ние сме мислещи същества.