Честно казано, ме ядосваш.
Нито вашите, нито хората със самочувствие, нито наркотиците са ти виновни. А съвестта, за която така платонически говориш... Къде беше тази съвест, когато си пушил трева, или обвиняваш родителите си, когато си излъгал приятелката си и си я оставил да те напусне, когато си накарал приятелите ти да те изоставят, когато според думите ти, си настроил целия свят против теб? Къде беше тази твоя съвест тогава и има ли я сега? Съвест... Но ГУЗНА съвест... Заради всички тези неща, съвестта ти е гузна. И какво правиш ти, за да я изчистиш? Отиде ли да се изясниш с родителите си? Седна ли да учиш, вместо да се мотаеш по кафенетата, че да те приемат студент? Потърси ли прошка от приятелите си, които ако са били истински, ще ти я дадат? Не мисля. Не си прав да мислиш, че съдбата е ощетила само теб. И аз ставах няколко години от детството си свидетел на караниците на нашите, после как се разведоха, как баща ми след 6 години най-накрая плати първата си месечна издръжка, как фуклите в даскало ми се смееха за всяко нещо и още го правят, как момчето, което ме харесва, но аз не отвръщам на чувствата му ме засипва с обиди, когато му се отдаде възможност... Обаче не се предадох, нали? Не, не се предадох и няма да го направя. Защото научих, че живота е жесток, ако нямаш подкрепата на родител и приятел. Общувам само с майка ми - и какво от това? Нищо не ми липсва, всичко й казвам. Имам само 4 верни приятелки - и какво, да не би да ми трябват 40? Те ми стигат. Имам покрив над главата си и хора зад гърба си. Но най-важното, което притежавам е воля. Волята, която ме държа на крака през всички тези години, волята, която ми помага да не се предавам и да отвръщам на ударите на хората подобаващо. Волята, без която щях да съм загубена...

П.С: Впрочем, съм на 13, и то без един месец... Прави си изводите какво съм осъзнала аз за толкова малко време, и какво си осъзнал ти, за твойте 19 години!