И мислите ли,че колкото обичате себе си,толкова ще ви обичат и другите или няма такава зависимост? Ъъ, няма такава зависимост..според мен.
Освен това можете ли да се харесвате,ако другите не ви харесват? Имам една позната, която е много нисичка, с малко лице, огромни и провиснали устни (и гърди), изцъклени очи, тумбест нос, набити крачка, къси ръце, тъпа е (не и върви ученето и туй е), а самочувствието й е като на кино звезда, току-що постигнала най-големия успех в кариерата си. Не е и богата, дрехите й не са нищо особено...а косата й е като изпърлена, нооо....е поне ако не друг, тя се харесва...за стотина.
И също вашето мнение ли е по-важно за вас или чуждото? Много се влияя от чуждото мнение, важно ми е, но винаги правя нещата, както на мен ми харесват.
Кое е по-добре за вас-вие да се обичате,но другите не или да не се обичате,но да ви обичат(и тва възможно ли е въобще?!) Мислите ли,че самоуважението е достатъчно условие другите да ви харесват? Както се виждаш ти самия, такъв ставаш в очите на другите..рано или късно.