Майка му стара, аз бях нещо подобно. Не че не можех да казвам не, просто често помагах на хората. Само че ми писна да ме използват и да си играят с това, че съм добра и не съм злопаметна. Сега пак ценя и обичам хората, но само тия, които ми отвръщат със същото. По-добре сам, отколкото в лоша компания. Това е. Светът не е такъв, какъвто ми се иска да бъда. Слязох на земята, защото ми писна аз да страдам. Сега трудно се доверявам на хората, но ми е по-добре.