Протестантството в България се появява в началото на 19 век, като най-активни в разпространението му са представителите на „Британското и чуждестранното библейско дружество“ в Лондон и на „Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина“ в Бостън. След Кримската война американските мисионери пристъпват към изграждане на първите си станции в българските земи (Пловдив, Стара Загора и т.н.). На 22 октомври 1860 американски мисионери откриват в Пловдив мъжко училище.

Първата протестантска църква в България е Евангелската съборна църква в Банско.[източник?]

В усилията си да просветят библейски българите и да ги просветят по отношение на реформаторското учение (или учението на Реформацията) мисионерите успешно използват различни средства, сред които и създаването на светски мъжки и девически училища.

В протестантската литература съществуват съвсем ясни разграничителни белези за да се определи дали дадена група е протестантска или е култова (в България по-скоро е наложен термина "сектантска". Термин който най-често се използва твърде неясно). Също за хора с консервативни протестантски възгледи се използва алтернативен термин - евангелисти или евангелски вярващи, с което се подчертава стриктното придържане на такива групи към буквалното историко-граматическо тълкувание на Библията и богословието от времето на Реформацията. В България някои от така наречените (често обидно) "евангелистки" или консервативни протестантски църкви са:

- Българска Божия църква;

- Българска лютеранска църква;

- Българска свободна църква;

- Евангелска методистка епископална църква;

- Обединени Божии църкви;

- Съюз на Евангелските баптистки църкви;

- Съюз на евангелските петдесятни църкви;

- Съюз на евангелските съборни църкви;

- Църква на адвентистите от седмия ден.

В рамките на протестантството една група църкви от горния тип се нарича не изповедание, а деноминация. Това е общоприет световен термин. Общите черти в богословието на тези църкви са много повече от техните различия, които се проявяват в тълкуванието на четири основни доктрини: кръщението, Св.Дух, Господната вечеря и църковното ръководство. По отношение на всички останали учения църквите са в единство. Поради това в много отношения тези църкви работят съвместно по цял свят, както и в България, организират общи мероприятия, конференции и т.н. Между евангелските протестански вярващи думите "лютеранин", "баптист", "методист", "петдесятник", "конгрешанин", "харизматик", "реформиран" обозначават определени богословски възгледи и деноминационна принадлежност, но не и някаква различна религиозна принадлежност. Съществуват протестанстски вярващи, които не изявяват някакви тясно деноминационни убеждения и се наричат "надденоминационни" или "неденоминационни". За голяма част от протестантските вярващи, чисто деноминационните убеждения са изгубили реален смисъл. Тази тенденция се изявява и по отношение на протестантското богословие, което има тенденцията да излиза извън някакви тясно църковни схващания и да дава алтернативни възгледи и мнения по много въпроси на вярата, като изхожда от всички съвременни научни достижения и от църковната история и писанията на отците на църквата.