Моя съвет е да се държиш приятелски с него.Да не го обвиняваш и да му се усмихваш когато го видиш,но искренно.Дай му време и възможност наистина да избере сам и да не се чувства притиснат.Можеш да се бориш с търпение и като му покажеш,че си разбран човек.Може би с времето ще разбере,че си по-доброто за него.Имай вяра и в него и в себе,само така нещата ще се получат!А,ако се окаже,че си му била само утеха и остане с нея-значи така е трябвало да стане и да продължиш напред!Но без горчивина,просто с един приятен спомен за приятно прекарано време.