Така ще се опитам да съм кратка,както никога.. та така това се случи вчера.Никога не съм вярвала на 100% на сладките приказки на приятеля ми колко безумно много ме обича та реших да го изпитам той от околко година има регистрация в aha (аз нямах) но чак вчера ми хрумна да се регна и да си направя профил с лъжлива информация(качих си годините с 2,името и тн..) сложих снимка на една супер мацка с големи бомби,задължителните големи о4ила и руса коса.. и му писах неща от рода на " ейй сладур мм страшен сии,иска6 ли да излезем,има6 ли си гадже..) той разбира се веднага отговори(още не мога да проумея защо след като ме има ще му е да влиза в такива тъпи сайтове да се задява с други..) но както и да е.Та той при вида на тая снимка предполагам са му закапали лигите мъже ко да ги правиш.. и по4на с интерес да ми(й) пише "оо красавице,супер си,може да излезем само кажи къде и кога..) интересно максимално дълго отбягваше въпрса за гаджето,но в крайна сметка каза " не нямам си гадже,но като те гледам такава май в скоро време ще си имам..) леле почувствах как нещо ме изгаря отвътре.Добре я мисли за красива но да беше казал че си има гадже поне, че съществувам!После не се стърпях казах му да не идва(понеже е от друг град и днес трябващв да дойде) и му казах ,че това съм била аз и се почна с оправданията и званенията(не му дигах) аа писа ми в скайпа че това било шега,ебавка с нея,искал да й върже тенекия(да уговори среща,да не иде а да дойде при мен) и каза " абе мило как ще ходя на среща като ти казах,че утре идвам при теб,помисли малко,ако ти изневерявах и не те обичах щях ли да купувам апартамент за нас двамата(купи такъв наскоро,за да се местя при него).. " ии така след дълги сесии в 4ата,след порой сълзи и от 2те страни, накрая се навих и му дигнах телефона за да му дам шанс да обясни пне.. той плачеше,личеше си че е мн разтроен,каза че ужасно съжалява,че не е умишлено,че е така спонтанно като за ебавка й е отговорил,че не искал да ме нарани и как ако му простя и му дам 2и шанс щял да ми докаже,че може да ме направи щастлива.. ии познайте аз какво.. простих му ,през зъби,преглътнах,защото без него не мога да си представя живота(ходим от доста време и вече е част от мен) Може би го направих защото това беше само чат.. ноо нз сега се чувставам като глупачка.Той от вчера не спира да ми се извинява и да казва колко съжалява.. Утре идва и незнам как ще го гледам в очите,как ще го прегърна,как ще го целуна като ми горчи..А аз си го обичам,но просто само мислълта че мисли някаква си там за красавица(а на мен се ми повтаря че съм най-невероятната и най-красивата),дори да знам че не е правил нищо ме изгаря.. Сгреших ли или не с прошката си. Той ми е давал 2и шанс ( не беше станало нещо особено,не беше изневяра от моя страна),но все пак ми даде и аз на него,защото мисля,че всеки има право на това