Пръстен от коса

Завъртях нишките
На любимата моя - нощта.
Върбите мили, те
Дариха ми своята коса.

И сбрах аз този красив дар
Пръстен скъп измайсторих.
Вейките, усмихнат, с жар
Една о друга слепих.

И нощта освети колелцето
От радост, дъх зелен и тъга
Кръгличко на пръстена телцето
В ръцете роди жизнеността.

И взрян в сиянието младо
Наденах аз него - до пръстта.
По-скъпо от кое да е злато
Бижу, носещо утринна роса.