Нула

Числото ми отново е нула
Както винаги.
Сърцето пък е моята кула
Без зрители.

Усмихвам се насила. Към Нея.
Или към Всички, все едно.
И дори за нещо да копнея
Свършвам в неясното лоно.

А пък нозете ми на ръба са
Кой ще каже не са ли всъщност те
Със земята свързващ ме съда?
Нозете, равнозначни на сърце?

Мечтател с любов към число едно
И само това мога да дам.
Чаршаф моята дреха, протъркано зебло
Знам ли що е чест, що е туй срам?

Шапката лекичко накланям с уважение.
Поклон към магията на Света.
Нищо, че на мен всичко е опровержение
На мен, що нося празна душа.

Нула по всяко число умножена.
Дава нищо, празна теорема.
Число, събрано пък с нула дава
Същото. Нулата е плява.

Торбата на тоягата нарамвам.
Нямам чувства, болка, нямам и дом.
От какво ли някак се захранвам?
От идеята, че съм напълно хром.