fаke, браво.
Доста добри разсъждения.
Напълно съм съгласна с това, че хората свикват със своите маски до такава степен, че не могат да се откъснат от тях.Когато пък обстоятелствната го изискват се чувстват крайно уязвими и несигурни.Няма я черупката, която да омекотява ударите на жестокота действителност.
Може пък проблемът да се корени в обществото като цяло.Всички са толкова придирчиви и взискателни към околните, а същеврменно са вирнали нослета до небесата и се имат за идеални, горките колко далече са от истината.
Ако имаше малко повече човечност и лазбиране по между ни, може би нямаше да ни се налага толкова често да ставаме част от карнавала с маски.
Колко ли жестоко е това, цял живот да се криеш зад маска, цял живот да се бориш със самия себе си.Защото предназначението на маските е именно такова-да прикрият недостатъците ни и да подчертаят качествата ни.А ние оставяме някъде по средата, изгубени в мрака, изгубени сред много си преобразявания...
И театърът започна, и звездата ми блести, а сърцето пита тъжно на къде отиваш ти?-Да знам, това е част от чалга песен, но същевременно има толкова много истина в нея.Колко страшно и опасно е да превърнеш живота си в театрална сцена...